Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Анн се понесе надолу към долчинката, край Бълболенето на дриада и нагоре по смърчовата пътека до Градинския склон да покани Дайана на чай. В резултат, веднага след като Марила тръгна с кабриолета за Кармоди, Дайана пристигна, облечена с втората си най-хубава рокля и докарана точно както се полага да изглеждаш, когато си поканена на чай. В други случаи обикновено тя влизаше в кухнята тичешком, без да чука, но сега почука официално на предната врата. И когато Анн, облечена със своята втора най-добра рокля, също така официално й отвори, двете девойчета се ръкуваха тържествено, сякаш никога преди не се бяха виждали. Тази неестествена важност трая, докато Дайана бе заведена в източната таванска стая да си свали шапката и след това поседя десетина минути във всекидневната, с прилично събрани крака.

— Как е майка ти? — запита учтиво Анн, също като че ли не беше видяла госпожа Бари сутринта да бере ябълки в отлично здраве и разположение.

— Тя е много добре, благодаря ти. Днес следобед господин Кътбърт май товари картофи на „Лили Сандс“, така ли е? — каза Дайана, като тази сутрин беше отишла при господин Хармън Андрюс с колата на Матю.

— Да. Нашата реколта картофи е много добра тази година. Надявам се, че реколтата картофи на татко ти е също добра.

— Доста добра, благодаря. Набрахте ли вече много ябълки?

— О, извънредно много — отговори Анн, като забрави да се държи изтежко и бързо скочи: — Хайде да отидем в градината и да наберем от „Сладките червенушки“, Дайана. Марила каза, че може да изядем всичките, колкото са останали на дървото. Марила е много щедра жена. Каза да си вземем от кейка с плодове и вишневото сладко за чая. Но е невъзпитано да казваш на гостите какво ще им поднесеш да ядат и затова няма да ти разправя какво ми е казала, че може да пием. Само че то започва с „в“ и „л“ и има яркочервен цвят. Аз обичам яркочервени питиета, а ти? Те са два пъти по-вкусни от тия с друг цвят.

Градината с нейните големи листати клони, огънали се до земята от тежките плодове, им се видя тъй прекрасна, че момиченцата прекараха там по-голямата част от следобеда, седнали в тревистото кътче, където сланата беше пощадила зеленината и меката есенна слънчева светлина все още оставаше топла. Те ядяха ябълки и бъбреха ли, бъбреха. Дайана трябваше да разкаже на Анн толкова много за всичко, което става в училището. Тя трябва да седи с Гърти Пай, а я мрази; Гърти скърца през цялото време с молива си, а от това на нея, Дайана, кръвта й изстива; Руби Гилис с магия се отървала от всичките си брадавички, ако искаш вярвай — с вълшебно камъче, което Мери Джоу от Крийк й даде. Трябва да натъркаш брадавиците с камъчето и след това да го хвърлиш през лявото рамо, когато има новолуние, и всичките брадавици ще се махнат. Името на Чарли Слоун написали с името на Ем Хуайт на стената над входа и Ем Хуайт била ужасно ядосана от това; Сам Боултър „наругал“ господин Филипс в клас и господин Филипс го набил с пръчка, а таткото на Сам дошъл в училището и казал на господин Филипс само да посмее още веднъж да пипне някое от неговите деца; а Мати Андрюс имала нова червена качулка и синя наметка с пискюли, и толкова се надувала с тях, че направо лошо да ти стане; а Лизи Райт не говорела на голямата сестра на Мами Уилсън, защото голямата сестра на Мами Уилсън отнела приятеля на голямата сестра на Лизи Райт; и на всички било толкова мъчно за Анн и искали тя пак да тръгне на училище; а Гилбърт Блайт…