Кралят на моста

— Ваше Величество. Не очаквах, че ще дойдете лично.

— Това е предимството на гарнизона в Среден пост. Където би трябвало да съм в момента.

Астер пребледня и с право. Фактът, че пристигаше чак сега, означаваше, че не е бил в гарнизона в Кестарк. Означаваше, че не е бил и с основните си сили, струпани около мястото на предполагаемата атака. Арен беше почти сигурен, че знае точно къде се е подвизавал възрастният мъж.

— Както виждате, командире, нещата за малко не свършиха зле за Итикана. Аела е слабо място, в наблюдателницата нямаше достатъчно хора, а коработрошачът не беше калибриран след сезона на бурите, заради което всички защитници на острова останаха напълно безпомощни пред кораб, пълен с амаридийци.

— Изостанахме с проверките, Ваше Величество — побърза да каже Астер. — Сезонът подрани и…

— Това не обяснява защо пратихте твърде много войска на югозапад и оставихте северната част на острова открита. Дали не бихте ме осветлили?

— Имаше четири кораба. Трябваше да сме в готовност да защитим…

— Да защитите няколко острова, които щяха да си останат непристъпни дори ако амаридийците бяха атакували с двайсет кораба! — изръмжа Арен. — Щяхте да го знаете, ако внимавахте. Което ми казва, че когато сте дали заповедта, сте били разсеян.

— Не бях разсеян, Ваше Величество. Командир съм на Кестарк от дете.

— И въпреки това… — Арен посочи редиците мъртви лица, обърнали невиждащи погледи към небето. После се приведе напред. — Евакуацията приключи, следователно прелестната ти съпруга и децата са на сигурно място в Еранал, а това ти дава възможността да чукаш необезпокоявано любовницата си в къщата, която знам, че си построил за нея на запад оттук.

Астер стисна зъби, но не отрече. Не можеше, не и в присъствието на собствената си стража, която стоеше съвсъм наблизо и бе чула всяка дума. Той погледна над рамото на Арен.

— Тя какво прави тук?

Арен се обърна и видя, че Лара е застанала зад него заедно с една от ранените — осемнайсетгодишно момиче. Той понечи да защити присъствието й тук, но момичето ги изпревари:

— С цялото ми уважение, командире, но много повече от нас щяха да са мъртви, ако кралицата не беше дошла.

Лара не продума, но сините й очи се приковаха, студени и враждебни, в Астер. После се обърна към Арен и кимна.

— Не допускайте повече грешки, командире. — Арен я хвана под ръка и тръгна към лодката, където чакаше неговата стража. — И ни направете услугата да си държите оная работа в панталоните, а очите — върху врага, до края на Прилива на войната.

— Очите ми са върху врага. Тя стои точно пред мен.

Изгубил и последните остатъци от търпението си, Арен се завъртя и удари другия мъж в лицето. Астер се строполи на земята в безсъзнание. Арен се обърна към момичето.

— Току-що беше повишена в действащ командир на Кестарк, докато не изберем нов. Ако някой ти създава проблеми, непременно ми съобщи.

Лара помогна на него и на стражата да избутат лодката във водата, скочи вътре и се намести на обичайното си място в ъгъла, за да не пречи на останалите. Арен седна до нея, но нямаше време за разговори, защото се налагаше всички да гребат с пълни сили, за да преминат прибоя, който насрещният вятър бе усилил.

Бурята прииждаше със страшна сила от север, по смрачаващото се небе танцуваха светкавици, а лодката играеше по все по-големи вълни. Лара седеше с гръб към Арен, но той усещаше страха, излъчващ се от тялото й, и виждаше побелелите кокалчета на пръстите й, вкопчени в борда на лодката. Лара обаче запази самообладание, докато силен порив на вятъра не изду платното. Лия и Горик се хвърлиха едновременно към обратната страна и така спасиха лодката от преобръщане, но накараха Лара да изкрещи. Беше се хвърлила в битка невъоръжена, но това… това тук я ужасяваше. Арен установи, че няма особено желание да продължи да й го причинява.

— Трябва да се махнем от водата! — извика той на Джор и изплю шепа морска вода, запратена в лицето му от висока вълна.

Джор даде знак на другата лодка, в която се намираха останалите от стражата, след което се огледа и зададе посока. Свиха платното и загребаха към едно от безбройните места за акостиране, скрити из цяла Итикана.