Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Тя го завлачи сантиметър по сантиметър, за да го изведе зад линията, но в следващия момент една ръка я хвана за колана и я издърпа заедно с ранения войник.
— Какво правиш?
Гласът на Арен. Лицето му бе скрито зад маска.
Зад гърба му видя един амаридиец, който замахваше с тояга към него. Лара вдигна един камък и го метна с всички сили. Уцели амаридиеца в лицето.
— Бий се! — извика тя на Арен и се олюля, когато стана на крака.
Подхвана раненото момче под мишниците и го завлече по плажа, по-далече от битката. После се върна в касапницата.
Итиканците видяха какво прави, и започнаха да й разчистват пътя към ранените. Викаха я, щом някой паднеше. Пазеха я, докато извличаше другарите им от водата, защото не можеха да си позволят да спрат да се бият.
Но враговете не спираха да прииждат.
Постепенно итиканците започнаха да отстъпват и Лара изкрещя от ярост, защото всички, които бе спасила на плажа, отново ги грозеше опасността да бъдат стъпкани. Тялото й пищеше от болка и изтощение, а гърдите я стягаха от героичните опити на белите й дробове да поемат достатъчно въздух, за да захранят бумтящото й сърце.
И тогава над острова отекна познат трясък, последван от свистене — нещо тежко летеше във въздуха.
Откъм водата се чу разцепване на дърво и още писъци, а когато Лара вдигна глава, видя огромна дупка отстрани на борда на кораба. Някой беше поправил коработрошача.
Нов трясък прониза въздуха и този път гюлето удари мачта. Тя се строши и падна настрани. По палубата заваляха такелаж и платна.
Нов трясък — и в корпуса на кораба зейна дупка, през която започна да нахлува вода.
Катапултът не спираше. Към кораба летяха гюлета, а след това Тарин обърна машината към лодките и се зае да ги цели със смъртоносна точност.
Амаридийците започнаха да се паникьосват, хвърлиха се да спасяват собствения си живот и линията им се развали. Ала не отстъпваха и итиканците нямаше да проявят милост.
— За Итикана! — изрева някой и всички подхванаха възгласа, с който заглушиха останалия шум, докато се събираха около своя крал за един последен напън.
Заради виковете никой не чу Лара, когато прошепна „За Маридрина“, преди отново да се хвърли в хаоса.
23. АРЕН
АРЕН ЗАВАРИ ЛАРА ДА МИЕ КРЪВТА ОТ ръцете си, приклекнала до локва морска вода, останала след отлива. Дрехите й бяха просмукани с кръв и изплескани с вътрешности и когато вдигна поглед към него, той видя, не и по бузите й има червени следи — беше отмятала косата, измъкнала се от дебелата й плитка, с окървавени ръце.
Войниците му говореха за нея, но не както преди — не обсъждаха каква безполезна маридринийка е и как не става за друго, освен за леглото. Днешният ден бе променил всичко. Лара непрестанно се беше впускала в битката, за да измъкне поредния ранен итиканец зад бойната линия, без да се замисля за собствената си безопасност, въпреки че амаридийците не се отказваха и продължаваха да притискат итиканците стръвно и отчаяно.
Щом битката бе спечелена, тя се беше погрижила за ранените бързо и умело — превързваше рани, слагаше турникети, печелеше им малко време, докато лечителките стигнеха до тях. Спасяваше живота на куп хора с решително изражение, застинало на лицето й.
Днес тя бе спечелила уважението на Итикана.
Бе спечелила и неговото уважение.
— Добре ли си? — Арен приклекна до нея, за да си измие ръцете. Вече ги беше измил веднъж, но все още ги усещаше лепкави и мръсни.
— Изморена съм. — Тя приклекна на пети и загледа труповете, които се носеха по водата сред останките на потопения кораб. Водата все още беше алена. — Колко загинаха?
— Четирийсет и трима. Други десет сигурно няма да преживеят нощта.
Лара затвори очи и ги стисна, преди пак да ги отвори.
— Толкова много.
— Щяха да бъдат повече, ако не ме беше убедила да те взема със себе си. Или ако не беше пренебрегнала заповедите ми.
Той не добави, че през почти цялата битка се бе притеснявал за живота й — все очакваше да я види покосена от някой амаридийски меч.
— Имам чувството, че не съм направила нищо — промълви тя.
— Мъжете и жените, които спаси, едва ли ще се съгласят.
— Мъжете и жените, които съм спасила. — Лара поклати глава. — По-добре да отида да помогна.
Арен я хвана за китката, докато се изправяше. Пръстите му се увиха около тънките кости — струваха му се твърде крехки за онова, което бе успяла да направи Лара.
— Трябва да тръгваме.
— Да тръгваме ли? — По бузите й избиха гневни петна. — Не може да ги оставим така.
И той като нея не искаше да напуска плажа и ранените си войници, но защитата на кралството му бе сложна и добре смазана машина, състояща се от хиляди различни части. Ако дадена част не беше на мястото си, било то и за няколко часа, цялата машина бе изложена на риск, а сега една част изобщо не беше на мястото си.
— Доведох тук много от войниците, които пазят Среден пост и околните острови. Трябва да се върнем.
— Не. — Лара издърпа ръката си от неговата. — Тук няма и десет души, които да не са ранени. Не може да ги оставим на произвола на съдбата. Ами ако амаридийците отново нападнат?
С крайчеца на окото си Арен виждаше как личната му стража стои до лодките, а Джор го поглежда многозначително. Няколко от другите отряди от Среден пост също бяха готови за тръгване и чакаха само неговата заповед.
— На хоризонта няма амаридийски кораби, а подкрепленията вече са на път. Ще пристигнат до час.
— Няма да си тръгна, докато не пристигнат.
Лара скръсти ръце и Арен заподозря, че ако искаше някога да си тръгне от острова, може да му се наложи да завлече до лодката жената, която всички войници на този плаж бяха обявили за героиня. Изобщо не искаше да стават свидетели на подобна сцена.
Арен изсумтя, извади ножа си от колана и коленичи в пясъка, където начерта лъкатушеща крива — моста.
— Защитата на моста е разделена на части, всяка под контрола на командир от стражата, който разполага с отряд войници. Гарнизонът на Среден пост е тук — той направи дупка в пясъка. — А гарнизонът на Кестарк е тук. Четири амаридийски кораба се движеха към ето това място. — Той направи още четири дупки на юг от остров Кестарк.
— Трябва да отида да помогна на лечителките — прекъсна го Лара. — Давай по същество.
— Това и правя — изръмжа Арен с надеждата, че едно подробно и засукано обяснение ще я убеди да тръгне, вместо да задава въпроси. — Кестарк премести силите си там, където трябваше да подсили защитата, в случай не амаридийците нападнат. Междувременно амаридийците нападнаха тук, на Аела. Кестарк не можеше да рискува да изтегли силите си, нито да размести другите оттук — той начерта овал. — Затова повикаха помощ от Среден пост. Само че, сега Среден пост остана без почти никакви сили и ако амаридийците нападнат тук — начерта още един овал, — няма да можем да им се притечем на помощ навреме.