Защото вярваш в любовта

— Много се радвам, че Майкъл настоя да го вземеш. — Катрин се поколеба и попита: — Знаеш ли дали е оцелял?

— Нямам представа. — Колин сви вежди. — Ти си дошла с Цезар, нали? Много добре. Аз ще го взема, а ти ще се върнеш с Тор в града. Прусаците почти не взеха участие в сражението и сега преследват французите. Мисля обаче, че и ние ще тръгнем след тях още утре. Ще ми трябва свеж кон.

Катрин му каза къде да намери Цезар и попита:

— Какво ще стане оттук нататък?

Мъжът й вдигна рамене.

— Ако Наполеон успее да формира нова армия, може да има още една битка.

— Дано не успее — прошепна тя и хвърли страхлив поглед към ранените наоколо.

— Надявам се, че няма да се стигне дотам. Вероятно ще се видим отново едва в Париж. Бъди внимателна. — Колин я целуна бегло по бузата и излезе.

След няколко минути санитарите дойдоха да отнесат Чарлз при доктор Хюм. Катрин го придружи. Изтощеният хирург изобщо не се изненада от появата й. Прегледа ранения и заключи:

— Имате късмет, капитане. Ще ви оставя лакътя. Искате ли парче дърво да го захапете?

Чарлз затвори очи. Кожата на скулите му се опъна.

— Не е нужно.

Катрин застана до него и стисна дясната му ръка. Пръстите му се вкопчиха в нейните и на челото му изби пот. Когато Хюм отсече ранената ръка, от гърлото му не се изтръгна нито звук. Слава богу, Хюм беше надарен хирург, работеше бързо и операцията свърши само след няколко минути.

Един санитар взе ръката, но Чарлз го спря с дрезгав глас:

— Почакайте. Моля да ми върнете пръстена. Получих го от жена си в деня на сватбата ни.

Санитарят извади пръстена от мъртвия пръст и го подаде на Катрин, която едва сдържаше сълзите си. Тя го избърса и го сложи на безименния пръст на дясната ръка.

— Благодаря ти — пошепна той.

— Мисля да го откарам в Брюксел, доктор Хюм — обърна се Катрин към хирурга. — Смятате ли, че е възможно?

— Там ще го гледате по-добре, отколкото тук — отговори той. — Дайте му лауданум, за да не се измъчва от скърцането и друсането на каруцата. И му сменяйте редовно превръзките.

— Разбира се. Освен това в дома ми живее Иън Кинлок — е, когато намери време за почивка.

Хюм се засмя и лицето му се разведри.

— Браво на вас. Моубри е щастливец. Ще има най-добрите грижи.

Хирургът се върна на операционната маса. Катрин помоли санитарите да отнесат Чарлз на сламеника. Даде му лауданум и седна да почака, докато дрогата подейства. След няколко минути чу изненадан мъжки глас:

— Катрин?

Тя вдигна глава, но не можа веднага да познае застаналия до вратата мъж, тъй като почти цялата му буза и част от тъмната коса бяха покрити с пластир. Ала едрата фигура не можеше да бъде сбъркана с друга.

— Кенет! — Катрин скочи и улови протегнатите му ръце. Униформата на стрелковата бригада беше неузнаваема — цялата в мръсотия и чернилка от барут, единият еполет беше откъснат, но той беше жив и здрав. — Слава на бога, че сте оцелели! — Тя докосна внимателно раната. — От сабя ли е?