Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Пожарът я бе обхванал бързо и сред обгърналите я гъсти валма дим вече се виждаха подскачащи огнени езици, които скоро запълзяха нагоре по мачтите и зализаха лакомо платната. Но не виждах хората от горящия кораб да се спущат в лодките си и като поразпитах, узнах, че лично Бабаита ги е направил негодни за плаване, докато вниманието на помощника е било отвлечено другаде.
Преди да се приближим достатъчно, за да можем да помогнем с нещо, се чу страшна експлозия и небето потъмня от горящи или почернели отломки, изхвръкнали високо във въздуха. Без да обръщам внимание на падащите останки, аз продължавах напред с надежда да пристигна поне навреме, за да спася някои от екипажа на кораба. Но макар че търсихме дълго, намерихме само един човек, почти в безсъзнание, вкопчил слабите си пръсти в почерняла греда.
Той бе вдигнат внимателно на борда и положен на палубата. Като съзря Дългия Джон, когото вероятно сметна за капитан на нашия кораб, той се поизправи на лакът и го загледа с омраза.
— Дано и твоят кораб да свърши като моя — изрече човекът напрегнато. — Ти обеща да пощадиш живота на хората ми и да запазиш кораба, ако ви оставим да ни грабите безпрепятствено. Ние изпълнихме нашата част от споразумението, а в замяна на това вие изгорихте кораба ми и избихте моите хора. Има бог на отмъщението и може би той ще се погрижи да ви сполети участта, която заслужавате. Вие, пиратите, сте изметът на моретата, гниещи водорасли, и заедно с всички честни моряци аз ви заплювам.
Той се изплю безсилно на палубата и презрението му прониза сърцето ми като с нож. Засрамен, коленичих до него, готов да му помогна, но последната му предизвикателна постъпка му бе струвала живота.
Глава XI
ИЗОСТАВЕНИ НА ОСТРОВ ЧЕРЕП
„Край на пиратството!“ — такава клетва дадох аз и Дългия Джон, Лен Григс и Веселушко Прайс, бяха много доволни да чуят решението ми. А и самите моряци не възразиха нищо, когато заповядах корабът да поеме курс към остров Череп. Приближавахме се предпазливо, очаквахме да заварим там скрити един или повече от корабите на Даго. Опасенията ни се оказаха неоснователни. След като обиколихме целия остров, за да се уверим в това, ние вкарахме кораба си в едно удобно убежище от североизточната му страна и спуснахме котва.
На другия ден всеки член на екипажа гореше от нетърпение да слезе на брега. „Съкровище“ — тази магическа дума беше на всяка уста, а мисълта за съкровището — във всяко сърце. Неколцината, които трябваше да оставя на борда, за да пазят кораба, ме гледаха накриво.
Преди лодките да отплават за брега, аз се разпоредих, ако намерят Бърт Дебнъм или Сондърс Тъмния, да ги вържат, да запушат устата им и веднага да ги доведат при мен. Най-много се страхувах да не би Сондърс Тъмния да се разбъбри, че капитан Грим е мъртъв, и моряците, разбрали, че съм измамник, да забравят страха, който Едноокия дълги месеци бе всявал сред тях с деспотичната си власт, да ме уловят и да ме погубят.
Търсачите се разделиха на групи от по трима-четирима и на всеки отряд бе възложено да изследва определена част от острова. Ако станеше нужда, един изстрел от дългобойното оръдие на „Нападател“ щеше да послужи като сигнал за връщане.
Моят отряд се състоеше от Веселушко Прайс, Лен Григс и Сюъл. На последния аз започнах все повече и повече да се доверявам, след като го опознах по-добре. Научих, че се бил заканил да издаде заговора на другарите си да опожарят „Златна котва“, и затова го държали вързан за койката му, докато работата свърши. Макар че все още не му бях разкрил самоличността си, чувствувах, че така или иначе той с охота ще ме подкрепи срещу останалия екипаж.
Бях уредил нещата така, че онази част от остров Череп, която трябваше да изследваме, да включва мястото, където бях заровил съкровището на Даго. По мое нареждане през нощта Веселушко Прайс бе скрил една лопата на острова, недалеч от мястото, където възнамерявах да копая.
Лен Григс и Сюъл сложих на пост така, че да виждат всекиго, който тръгне в посоката, която възнамерявах да поема, но да не виждат мястото, където беше заровено съкровището. Веселушко Прайс отиде да донесе лопатата и докато го нямаше, аз огледах внимателно, за да се уверя, че наоколо няма някакво скривалище, откъдето някой би могъл да ме следи. Едва след като се убедих, че никой не ме наблюдава, тръгнах да посрещна Веселушко и го поставих на пост като другите, докато се върна.
Като си спомня за постъпките си, сега разбирам, че са били безразсъдни и рисковани. Пламенното ми желание да узная дали Сондърс Тъмния е извадил съкровището на Даго или не, беше толкова силно, че не исках да чакам по-благоприятна възможност да проверя това. Късметът беше на моя страна: изрових съкровището, установих, че е все още непокътнато, и го зарових отново, без никой да разбере това.