Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Да — подкрепи го Лен Григс, — още преди да започнем, знаехме, че този път сме обречени, но се бихме доколкото можехме, което не трая дълго. При един от първите пристъпи сабята бе избита от ръката ми и макар че успях да поваля един от тия зверове, другите се нахвърлиха отгоре ми и ме помъкнаха към палубата. Ала не им беше тъй лесно да се справят с помощника, макар че по едно време го повалиха на колене и щяха да го прободат в сърцето, ако не беше Веселушко Прайс. Той се бореше с един от пиратите, но успя да се отскубне и се хвърли към Дългия Джон точно когато един от пиратите бе замахнал с нож към него и промуши Веселушко.
— Веселушко падна напред върху плещите ми — каза помощникът, — отначало помислих, че някой от екипажа е скочил на гърба ми. С усилие се изправих на крака и отхвърлих тежестта от себе си. Когато видях трупа на Веселушко и разбрах, че той е дал живота си, за да ме спаси, почувствувах, че ще полудея. Червено було падна пред очите ми и яростно размахах сабята си, решен да избия колкото Мога повече негодници.
— И мисля, че щеше да победи цялата им банда, колкото и безстрашни да бяха — обади се Лен Григс, — ако се водеше ръкопашен бой. Видях, че съсече двама от пиратите, а трети принуди да избяга куцешком от полесражението. Останалите отстъпиха пред него, смаяни от храбростта му. Помощникът се втурна натам, където се биех аз, и хората, с които се бях счепкал, побързаха да ме оставят, за да се махнат от пътя му. Но видях как един пират зад него, който бе внимавал да не, влиза в обсега на сабята му, вдигна паднал на палубата пистолет. Той се прицели в гърба на Джон и натисна спусъка. Извиках радостно, когато ударникът падна безрезултатно, което показваше, че оръжието е празно. Но радостта ми бе краткотрайна. Като разбра, че пистолетът е вече изпразнен, човекът го улови за цевта и със свистене го запокити във въздуха.
— Трябва да ме е цапардосал здравата — забеляза помощникът мрачно, разтривайки тила си. — Главата ми още бръмчи като детски пумпал, макар и не чак толкова силно, колкото когато стъпих на палубата на „Нападател“ за първи път. Не зная колко време съм бил в несвяст… но сигурно достатъчно дълго, за да вържат ръцете и краката ми и да сторят същото с Лен. Така или иначе, когато помътеният ми мозък се избистри, чух как моряците се съветват какво да правят с нас. Някои искаха да ни хвърлят веднага зад борда, ала един изтъкна, че ако Едноокия не бъде премахнат, ще побеснее, като научи какво са направили с Веселушко Прайс, без да се броят останалите им престъпления. Друг предложи веднага да отплават с „Нападател“ и щяха да го направят и да оставят другарите си Бабаита и Черния Джим на острова, ако поне някой от тях умееше да управлява кораба. Но с изключение на мен нямаше нито един на борда, който да може да определя курса, затуй трябваше да почакат Бабаита, който някога е бил помощник на търговски кораб. Гръмнаха с дългобойното оръдие, за да известят на другарите си на брега, че са завзели кораба, и след малко наблюдателят съобщи, че Бабаита, Черния Джим и Джос Гейм тръгват от брега с лодка. „Изглежда, че са очистили Едноокия“ — изръмжа един от тия, които гледаха как лодката се приближава към „Нападател“. Това ме уплаши много не само защото се боях за самия себе си, но и защото съм привързан към теб, Бърт.
Помощникът млъкна малко смутен, понеже като повечето англичани никак не обичаше да показва чувствата си. Аз му протегнах ръка и той я стисна. От силното му ръкостискане и от блясъка в очите му разбрах за неговата дружба всичко, което думите му не бяха успели да изразят.
— И тъй, Бърт — продължи помощникът, — когато Бабаита и другарите му се качиха на кораба, първите му думи ме накараха да изстена. „Убихме го, момчета — провикна се той. — Никога вече Едноокия няма да се меси на екипажа си, поне докато духът му не почне да витае около нас. А мисля, че кажи-речи всички ние се боим от него повече в телесна форма, отколкото като дух.“ — Хората, на които донесе тази новина, с радост завикаха „ура“, а аз се гърчех в напразните си усилия да скъсам въжетата, с които бях вързан. Да можех да се освободя само за десет секунди, щях да платя на Бабаита за убийството, което мислех, че е извършил. Те се обърнаха към Бабаита, когото веднага избраха за свой нов капитан, да реши какво да правят с Лен и с мене. Смятайки те за умрял, вече не бързаха както по-рано да вдигнат котва и направиха някои много страшни предложения как да се отърват от нас. Бабаита обаче заяви, че възнамерява да ни свали на брега, което никак не можех да проумея, тъй като веднъж го бих с камшик за бунт и той едва ли бе забравил това. По дупките, от които ти ни изрови, можеш да съдиш каква беше действителната му цел.