Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Когато искам, аз наистина удрям здравата — съгласи се Бабаита, другарят му, като се изправи на крака. — Право в главата го цапардосах. Както казваш, Черньо, той никога вече няма да помръдне.
— За по-сигурно нека му забия нож — предложи Джос Гейм и тръгна към мен, за да изпълни заканата си. Аз го гледах безпомощно през полуотворенн клепки. В очите му имаше кръвожадно изражение, от което тялото ми потръпна.
— Казах, че аз ще го убия — озъби се Бабаита и удари на дребния човечец такава плесница, че той се завъртя като пумпал. Ножът падна от ръката му съвсем близо до мен.
Джос заруга нападателя си, но млъкна, когато Бабаита пристъпи към него, сякаш да го удари повторно. Тогава дребният човечец се обърна и побягна, като че го гонеше цяла тайфа канибали. Вместо да се втурне подире му, Бабаита се обърна към Черния Джим.
— Дали са пречукали Дългия Джон и другите? — каза той.
Сякаш в отговор изгърмя дългобойното оръдие на „Нападател“. От виковете на задоволство, които двамата негодници нададоха, заключих, че това е сигнал, с който им съобщават, че са се справили с другарите ми. Като ритна за последен път проснатото ми тяло. Черния Джим пое обратно към брега с тромаво подтичване, следван отблизо от Бабаита.
Още преди да се загубят от погледа ми, аз задърпах въжетата, с които бях вързан, горящ от нетърпение час по-скоро да се освободя и да се притека на помощ на другарите си. Зашеметяването ми бе кажи-речи преминало и скоро успях да заема седнало положение. Очите ми се спряха на ножа, който бе паднал от ръката на Гейм, и аз мълчаливо се запромъквах към него. Да се обърна така, че острието на ножа да допре до въжетата, с които бях вързан, се оказа далеч по-трудно, отколкото би могло да се предположи, и сигурно съм се извивал и гърчил повече от час, докато най-сетне успях да се обърна така спрямо ножа, че с голям труд и търпение ми се удаде да прережа овързалите ме въжета.
Още няколко минути ми бяха нужни, за да разтрия изтръпналите си крайници и да възстановя кръвообръщението в тях, и като се изправих, затичах към морето. Забравил всякаква опасност, аз се промъкнах бързо през дърветата, опасващи плажа. Спрях на брега, обзет от ярост.
„Нападател“ бе далеч от брега и се насочваше към открито море. На върха на мачтата му се развяваха предизвикателно знамето на Даго и зловещият череп с кръстосани кости.
— Изоставен — извиках силно аз, ала то беше нищо в сравнение със страха, че верните ми другари са убити. Дългия Джон, Лен Григс, Веселушко и аз много се бяхме привързали един към друг, като братя по съдба, постоянно изправени пред лицето на смъртта. Страхът, че съм загубил тези мои чудесни приятели, ме вледени.
Натъжен до дън-душа, аз тръгнах по брега, докато стигнах до мястото, където обикновено спираха лодките на „Нападател“. Изведнъж нададох нов вик на отчаяние, защото тук една до друга се издигаха три пресни пясъчни могилки…
— Значи все пак са мъртви, мъртви — извиках и хълцайки като дете, коленичих до гробовете им.
— Ще живея само за да си отмъстя — заклех се гневно, когато се посъвзех от първоначалния пристъп на мъка. — Ще открия чия ръка е погубила всеки от тях и ако доживея дотогава, всички те ще заплатят с кръвта си.
Желанието ми да видя за последен път лицата на другарите си ме подтикна да разровя с шепи най-близката могилка. Разхвърляйки пясъка, открих гърба на самия помощник. Той лежеше ничком, със завързани отзад китки и омотани с въже крака. Когато видях тези въжета, сърцето ми подскочи в гърдите. „Защо са го вързали, ако е мъртъв?“ — пробяга мисъл в ума ми. И наистина, щом изрових дългото тяло на помощника и го обърнах с лицето нагоре, видях, че още диша, макар и едва доловимо. Оставих го да се свести доколкото може и се залових да изравям второто тяло. Тук открих Лен Григс, овързан също като помощника, и когато допрях ухо до гърдите му, за моя радост установих, че сърцето му все още бие силно.
— Значи все пак тримата ми приятели са живи — извиках аз, обезумял от ликуваща радост, и заработих трескаво, за да освободя и Веселушко Прайс от пясъчния му товар. Радостта ми обаче помръкна внезапно. Когато най-сетне разкрих тялото му, видях дълга кама, забита до дръжката в гърба му. Бедният, верен Веселушко е бил промушен изотзад.
За миг скръбта ме сломи и аз коленичих на пясъка, забравил, че двама души в безсъзнание се нуждаят от моите грижи. Изохкването на единия от тях, макар и слабо, ме накара да се отърся от горестта си.