Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Извадих сгъваемия си нож и бързо прерязах въжетата, с които бяха вързани двамата ми живи другари. След това прочистих ноздрите и устните им от пясъка и се залових да им помогна да задишат отново. Скоро усилията ми бяха възнаградени: първо Лен Григс, а после и помощникът отвориха помътени очи и не след дълго се съвзеха напълно.
— Бедният Веселушко Прайс! — забеляза помощникът, когато с леко олюляване се изправи на крака. — На него дължа живота си.
— Да! — съгласи се Лен Григс. — Веселушко беше истински герой. Много ми е жал, че убиха тъкмо него.
— Разкажете ми какво се случи — помолих аз не толкова от желание да узная, колкото от нужда да разсея с нещо мъката си. Горкият Веселушко Прайс! Той предано ми бе помагал, когато ме измъчваха на „Дръж!“, задето се бях промъкнал тайно. Не пожела да се раздели с мен, когато пиратите можеха да го свалят на някой плодороден остров, и беше непоклатим като дъб на борда на „Страшни“ и на „Нападател“. А сега лежеше тук и никога вече нямаше да види Англия, убит, както сам бе предрекъл, на палубата на пиратски кораб. Бях готов да се разплача като дете, задето бях загубил такъв приятел.
— Няма много за разправяне — рече помощникът, — само една кратка история за вероломството на екипажа. Смятам, че всичко е било замислено от Бабаита, но и Черния Джим има пръст в тая работа. Ала никой от тях двамата не участвува в нападението срещу нас.
— Така е — казах аз, — бяха заети другаде. — И им разказах как ми устроиха засада и ме повалиха.
— Това научихме по-късно — продължи Дългия Джон. — Едва след като ни хванаха, от приказките на моряците разбрах кои са водачите им. Както си опомняш, уговорихме се Веселушко, Лен Григс и аз да се върнем на „Нападател“, докато ти си с Джос Гейм по някаква работа. Е, взехме малката лодка и загребахме към кораба, но за голямо мое учудване мнозина от моряците наскачаха в най-голямата лодка и ни последваха. Най-напред ми хрумна да им наредя да останат на брега, но разсъдих, че няма смисъл да правя това, още повече че в държането им нямаше нищо заплашително. Погрижихме се обаче да заредим пистолетите си и се събрахме на групичка, гърбом към мачтата. Мисля, че никой от нас не очакваше неприятности, ала не искахме да ни изненадат. Но, Бърт, макар и кротки на вид, моряците бяха дошли на борда, за да ни убият или да ни пленят. Сега, когато теб те нямаше — а те продължаваха да те смятат за Едноокия, — мислеха, че е настъпило време да уредят сметките си с нас. И възнамеряваха да ни убият възможно най-хладнокръвно, гадове такива. Когато се качиха на кораба, те се пръснаха, като че всеки отиваше да си върши своята работа, и до един се изпокриха. Разбрахме истинските им намерения, когато край ушите ни пропищя залп от пистолетни изстрели. И не всички пропуснаха целта си. Мен ме улучи куршум в месестата част на бедрото, а и теб също те умериха, нали, Лен?
— Да! Само драскотина по рамото.
— Я по-добре да се погрижа за нея — намесих се аз, като забелязах кърваво петно на ризата му. Въпреки възраженията му настоях да превържа раната и установих, че съвсем не е драскотина, както я бе нарекъл тоя юнак, а в действителност дълбока, макар и не опасна рана. Ето защо, докато Дългия Джон продължаваше да разказва за случилото се, аз опипах раната с пръст да потърся куршума, а Лен Григс седеше търпеливо и мълчеше, макар че по челото му избиха капчици пот от болка. Излишно е да описвам с пълни подробности колко трудно извадих куршума; най-после успях и направих превръзка. Въпреки грубостта на хирургическата ми намеса раната заздравя лесно, само след няколко дена се образува нова тъкан и Лен почти забрави, че, е бил раняван.
— И тъй — продължи помощникът — нямаше смисъл да стоим там да ни надупчат като решето. От първите им изстрели се бяхме отървали леко, но едва ли късметът ни щеше да продължи. Бедата беше там, че моряците бяха разпръснати. Не можехме да ги атакуваме, защото докато се завтечем към едни, други ще изскочат зад нас и ще стрелят в гърба ни. Лен Григс се сети какво да правим „Бягайте към кърмовата рубка — каза той, — там ще трябва да ни нападнат фронтално.“ „Прав си“ — викнах аз и тримата хукнахме към укритието. Но моряците се оказаха по-смели и по-съобразителни, отколкото очаквах. Преди да успеем да стигнем до кърмовата рубка, една групичка изскочи да ни пресече пътя и като видяха, че се бием, други също се впуснаха към нас от скривалищата си. Боят беше жесток, макар и кратък. Дори и ти да беше там, дегизиран като Едноокия, съмнявам се дали щеше да ги спреш. Те бяха озверени, решени да ни сразят. При първия щурм пистолетите ни видяха сметката на трима от тях, ала останалите или не обръщаха внимание на труповете, или стъпваха върху тях, за да се целят по-отвисоко. Бяха като същинска глутница вълци, които са обградили жертвата си и вият в трепетно очакване всеки миг да се нахвърлят върху нея.