Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Напрежението отслабна поне временно, когато един ден в зори се озовахме на по-малко от половин миля от някакъв висок бриг, носещ се в наша посока.
Бабаита, който пръв го забеляза и ме измъкна от койката ми, потриваше радостно ръце, като гледаше към платната му.
— Голяма плячка ще падне, капитане, ще мога да си наваксам оная, дето я изгубих през нощта, когато избягахме с „Нападател“. И се надявам този път да не бъдеш толкова мек с пленниците.
— Няма да бъда толкова мек с екипажа си — бе моят отговор, — ако продължава да мърмори. Целта ни е плячка, нали, а не колко нещастници можем да пратим на морското дъно!
— Бога ми, няма съмнение, ти ставаш пастор — каза тоя тип, но побърза да се отдръпне, когато направих една крачка към него със свити юмруци. Ала дързостта на тоя човек беше достатъчно доказателство за бунтарското настроение на екипажа. Сведенията, донесени от Дългия Джон, Веселушко и Лен Григс, също ме накараха да закопнея за деня, когато съкровището на Даго ще бъде докарано благополучно на брега и „царуването“ ми като капитан Грим ще свърши.
Когато вдигнахме пиратското знаме заедно с ужасния флаг, под който плаваше Даго, видяхме, че хората от палубата на брига се раздвижиха тревожно. Но ние бяхме толкова близо до него, че той нямаше никакъв шанс да избяга и аз се надявах цялата работа да мине без кръвопролитие.
Нашите артилеристи вече бяха заредили оръдията и се целеха. Бързо им заповядах да не стрелят, докато не дам знак. Въпреки това един от тях предизвикателно приближи фитилния палник. Аз бях изтеглил до половина пистолета си, за да го застрелям, но Дългия Джон уреди работата, като повали този тип с удар зад ухото.
— Смърт чака следващия, който не ми се подчини! — извиках аз, надявайки се, че след като изрекох тази закана, не ще стане нужда да подкрепя думите си с дела. — Кормчийо, доведи кораба до оня бриг така, че да могат да ни чуят.
Бушпритът се вдигаше и спущаше, докато се приближавахме бързо към жертвата си Виждах, че до оръдията му са застанали артилеристи, но изстрел не бе даден, което много ме зарадва. Очевидно капитанът на брига предпочиташе първото враждебно действие да дойде от наша страна, а дотогава се въздържаше от стрелба.
— Хей, вие на брига! — викнах аз, като си направих фуния с шепи, когато корабите се намираха на петдесетина ярда един от друг. — Говори ви пиратският кораб „Нападател“. Възнамеряваме да се прехвърлим на борда ви, но нищо лошо няма да сторим нито на кораба, нито, на екипажа ви, ако не стреляте първи.
— Да предам товара си и на всичко отгоре да рискувам да загубя кораба си, без да нанеса нито един удар? — долетя рязък отговор.
— Да, ако сте благоразумен. И да се съпротивявате, и да не се съпротивявате, пак ще вземем товара ви. Нека това стане мирно и се заклевам, че няма да пострадат нито хората, нито корабът ви.
Настъпи пауза, сякаш капитанът на брига се затруднявате да вземе решение.
— Каква полза да му хвърляш рози, Еднооки — чу се гласът на някого от екипажа, който внимаваше да не се издаде. — Метни на борда му едно гюлле. Така може да му дойде умът в главата.
— Мълчете! — изревах аз, обръщайки се гневно към екипажа си. — Дълги Джон, разузнай кой проговори преди малко и ми го доведи. А вие, капитане — продължих аз, обръщайки се отново към брига, — по-живо, чакам отговор.
— Е, добре, ще се предадем според вашите условия — долетя неохотният отговор, — макар че ми се ще да имам двайсетина души повече и…
— Стига проповеди! — отсякох аз. — И да няма опити за измама. Приближи ни борд до борд, кормчийо!
Маневрата бе изпълнена умело и след малко абордажните куки придържаха двата кораба здраво един за друг.
Дългия Джон, Лен Григс и Веселушко стояха близо до мен, готови да ме подкрепят, ако някой от пиратите се опиташе да наруши обещанието, което бях дал — никой от екипажа на брига да не пострада. Капитанът на пленения кораб беше нисък, но чевръст човек, към петдесетгодишен, чието загоряло лице, загрубели черти и типичен моряшки вид показваха, че дълги години е прекарал на море. Зад него се бе скупчил екипажът му, повечето бяха с навъсени лица, а един-двама скърцаха със зъби, сякаш нищо не би им доставило по-голямо удоволствие от това да се счепкат с нас, макар и да ги превъзхождахме многократно по численост.