Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Веселушко Прайс скри лопатата, а аз се върнах там, където се бяха спотаили Лен Григс и Сюъл. Последният несъмнено беше много любопитен какво съм правил, но не посмя да ми задава неудобни въпроси. Останалата част на деня прекарахме в изследване на определената ни част от острова и на смрачаване се върнахме на „Нападател“ със същата вест, както и останалите отряди: „Нищо за отбелязване.“
Следващият и по-следващият дни бяха прекарани все така в търсене на Сондърс Тъмния и на предполагаемия дезертьор Бърт Дебнъм или на следа от съкровището на Даго. Един от моряците дори взе да копае наслуки, надявайки се по някакво чудо да попадне на мястото, където е заровено златото. Друг пък, запален от слуховете, че заровен метал бил откриван само с потрепване на лескова пръчка, държана леко в ръка, си отряза клонче от някакво дърво и тръгна с него да обикаля острова, почуквайки тук-там с надежда, а на лицето му бе изписано най-идиотско изражение на напрегнат размисъл. От време на време този човек надаваше ликуващ вик и подканяше другарите си да копаят, но въпреки своите усилия те не изровиха нищо и след няколко часа, изгубени в напразно произволно копаене, хванаха „иманяра“ и го хвърлиха заедно с гадателската му пръчица и всичко друго в морето. Когато се измъкна без пръчката си, той вече беше излекуван от иманярската си страст.
На всички скоро им омръзна тази работа — много труд, без никаква награда — и завикаха да тръгнем отново по море, където ги очакваше плячка. Аз се противопоставих енергично на исканията им, защото знаех колко безсилен бях да ги възпра да не подгонят първия търговски кораб, който забележат.
На четвъртия ден, както винаги, веднага след закуска слязохме на острова. Денят беше прекрасен. Морето имаше цвят на топаз, а златистите пясъци и разкошните палми зад тях прибавяха към картината своите ярки краски в такава чудна хармония, която само природата може да прояви при съчетаването на багрите. Шумовете, идващи от острова, бяха в очарователно съзвучие с ярките цветове и във веселия птичи хор почти не се долавяше неблагозвучна нотка.
Никой от хората не беше склонен да дири съкровището и без възражение ги оставих да се излежават на плажа. Самият аз възнамерявах да отида до мястото, където бях заровил Едноокия, за да видя дали няма някакви признаци гробът му да е бил разравян.
— Ти стой тук — казах на Дългия Джон. — Лен Григс и Веселушко ще те подкрепят, в случай че хората се разбунтуват. Отваряй си очите. Те са в лошо настроение.
— Слушам! — изрече той по-сериозно от обикновено. — Според мен най-добре би било, ако тримата се качим на кораба и оставим другите да безделничат тук. Така ще има много по-малка вероятност да ни нападнат ненадейно.
— Много добре, Джон. Нека бъде така. Аз пък ще се поразходя малко сам.
— На твое място аз бих взел със себе си някого — посъветва ме помощникът. — Винаги има опасност Сондърс Тъмния да се навърта наоколо. Ако някой дойде с теб, вероятността Тъмния да те нападне е по-малка, отколкото ако си сам.
— Не ме е страх, Джон. Защо…
— Не съм казвал, че те е страх, Бърт. Не от страхливост трябва да бъдеш разумен и предпазлив. Не забравяй, че Тъмния е способен да запрати нож в гърба ти.
— Добре де. Ще взема със себе си Гейм. Той не обича да се бие, тъй че няма защо да се страхувам от някакво вероломство от негова страна. А и самото му присъствие може да предотврати всякакво нападение на Сондърс Тъмния, ако той е още на острова, в което много се съмнявам.
Джос Гейм бе готов да възнегодува, че ще бъде лишен от очакваното мързелуване, но като видя, че няма що да стори (защото размахвах в ръка здрава тояга), с мъка се изправи и тръгна подире ми. Аз вървях с наведена глава, замислен дълбоко, без да поглеждам ни надясно, ни наляво. Ако се бях оглеждал, може би нямаше толкова лесно да стана жертва. И тъй двама души, скрити зад едно високо дърво, изскочиха внезапно и преди да успея да извадя оръжие, за да се защитя, бях повален с жесток удар по главата.
За щастие носех морска фуражка и това отчасти смекчи силата на удара. Макар и зашеметен, аз не загубих съзнание и имах благоразумието, да не мърдам, докато извиваха китките ми отзад и ги връзваха грубо. Бях толкова омаломощен, че всяка съпротива беше обречена на неуспех; ако се борех, почти положително щяха да ме сполетят нови удари, а може би и смърт.
— Няма смисъл да го връзваш повече — изръмжа един от нападателите ми, в когото познах Черния Джим, макар че главата ми се маеше така, че го виждах да се върти. — Ти го светна така по кратуната, че Едноокия никога вече няма да стъпи на кораб.