Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Искам да забравя миналото и да гледам напред, шерифе. Сега съм истински заселник. И женен при това. Напролет ще доведа сина си да живее с мен.
— Женен ли? Кога стана това?
— Тази сутрин.
— Къде е женичката? Някоя от резервата ли? — В гласа му се долавяше подигравателна нотка, която предизвикваше Грейди да махне от лицето му глупашката усмивка.
— За ваше сведение, ожених се за Сторм Кенеди. — Не се наложи да чака дълго изуменото ахване на шерифа. — Можете публично да заявите, че който е имал работа със Сторм, сега ще трябва да се изправи срещу мен, а аз съм безпощаден към мръсниците, които посягат на нещо мое.
Грейди кимна, обърна се и с отсечена крачка тръгна към вратата. Внезапно спря и се завъртя.
— И още нещо, шерифе. Лично ще се оправя с ония копелета.
— Страйкър, не нарушавай закона — извика Данвил след него. Грейди не даде вид, че е чул последните думи.
Офисът на Нат Търнър беше на лесно място. Разположен бе на главната улица между железарията и банката. Когато няколко минути по-късно Грейди влезе вътре, нямаше никой. Но откъм задната стаичка се чуваха неясни гласове и това го накара бавно да се усмихне.
Пръстите му конвулсивно се стегнаха около кобура и той отвори вратата с ритник. На всички страни се разхвърчаха откъртени тресчици. Тримата мъже в стаята замръзнаха от изненада, втренчени в неканения посетител.
— Тази сган ли си наел за мръсната работа? — изръмжа Грейди с леден глас, от който би потреперил и мъртвец. — Кажи си молитвата, Търнър.
Десета глава
— Размирника! — прошепна Форк и посегна към оръжието си.
— На твое място не бих го правил — предупреди Грейди зловещо. — Приятелят ти знае колко е глупаво да се опитваш да ме изпревариш.
— Какво искаш? — Търнър най-сетне успя да си възвърне гласа.
— Искам и тримата да напуснете града до полунощ — каза Грейди. — Успяхте да изгорите къщата на Сторм, но повече няма да имате възможност да я тормозите. Ако някой от вас само си помисли да й навреди, ще ви одера кожите парче по парче. Когато свърша, ще ми се молите да ви убия.
— Исусе! — Форк пребледня и по челото му изби студена пот, като си представи окървавената маса, която щеше да остане от него, след като Грейди изпълни заканата си. — Той наистина ще го направи!
— Не му вярвайте! — презрително подвикна Търнър. — Законът знае как да се справя с тия като него!
Бърз като стрела, с лявата ръка Грейди извади ножа от колана си. Оръжието беше ужасяващо на вид, наточено като бръснач. Животински страх облъхна Грейди, когато Търнър отстъпи.
— Почакай, Страйкър. За какво ме обвиняваш?
— Трябваше да се досетя, че вие тримата ще се сдушите в престъпен съюз. Ти и твоите наемници изгорихте къщата на Сторм Кенеди и подпалихте и моята.
— Искаш да ка’еш, че твойта не е изгоряла! — изтърва се Пърди. Търнър изруга, а Форк изръмжа и обърна очи след издайническото изявление на партньора си.
— За щастие не. Но не трябва много мислене, за да се досетиш кой е предизвикал пожарите.
— Не си справедлив към мен, Страйкър. Не бих навредил на госпожа Кенеди — рече Търнър с преиграна невинност. — Горката жена, какво ще прави сега? Може би ще мога да й помогна. Предложението ми да купя земята й все още е в сила.
— Дамата сега е моя съпруга. Оженихме се сутринта и тя няма никакво намерение да продава земята си. Предупреждавам те честно, Търнър. Ако утре ти или твоите наемници сте още в града, ще се убедите, че въздухът в него вече е опасен за вашето здраве.
След като ги заплаши, той внимателно се оттегли към вратата, оставяйки тримата да треперят.
— К’во ще ка’еш? — попита Пърди. Той не се и опитваше да скрие ужаса в гласа си.
— Мисля да изчезна от града още следобед — рече Форк. — Гътри стана много пренаселен за мене. Чувал съм такива истории за Размирника, че косите ти да настръхнат. Не, господа, аз изчезвам.
— Страхливци! — презрително каза Търнър.
— Точно тъй — съгласи се Пърди. — Форк, ако ти трябва компания, идвам с тебе. Мелезът ми изкара акъла.
— Ще си добре дошъл, Пърди, ама побързай. Искам да съм далеч от Гътри много преди полунощ.
Двамата се обърнаха към Търнър, за да чуят какви са неговите планове. Нарече ги страхливци, но знаеха, че той е още по-страхлив, и от тях. Търнър изглеждаше потънал в размисъл. Обстоятелствата определено не бяха в негова полза, а той не би тръгнал срещу тях.
— Ами, момчета, как да ви кажа, тоя град не предлага много на предприемчив човек като мене. Чувах, че в Тексас сега било страхотно. Търсят нефт и когато първата струя бликне, ще се разкрие цяла плеяда нови възможности. Смятам да съм там, когато това стане.