Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Мередит управляваше сама старата семейна карета. Томи присъстваше само като компаньон. Младият ратай нямаше нищо против да прекара вечерта с приятелите си в оборите на Ансби и Мередит не се чувстваше виновна, че трябваше да го лиши от заслужената почивка.
От известно време тя се намираше в странно състояние на раздвоение. Обикновено перспективата да прекара една вечер със съседите я караше да се прозява от досада, но днес се радваше, че е поканена. Не беше нужно да търси някакви особени причини. Тъкмо там беше противоречието. Перспективата да прекара цяла вечер в компанията на лорд Ръдърфорд я караше да потропва с крака от радост, макар да съзнаваше, че се излага на сериозна опасност да загуби контрол над собствените си реакции, потребности и желания. Беше твърде възможно да остане насаме с него и кой знае дали той нямаше да направи опит да се възползва от случая…
Сигурно лордът щеше да направи тъкмо това, в случай че му се удадеше възможност. Но защо? В началото го правеше за отмъщение, защото тя го разгневи и го предизвикваше, също както и той нея. Полковникът не беше свикнал да го предизвикват, още по-малко пък да се признае за победен, а Мери бе направила и двете, и то не веднъж. Той искаше да си отмъсти, да я накара да си плати за дързостта, но и двамата знаеха, че наказанието не бе успяло. Приятните чувства, които ги вълнуваха, не можеха да бъдат определени като наказание.
Освен това, как можеше да държи на разстояние мъжа, който се отнасяше към братята й с толкова разбиране и чувство за хумор? Откакто бе пристигнал в Ландрет, дните й се струваха несъвършени, ако не се срещнеше с него. Тази сутрин в църковния двор беше чакала появата му и сега не се срамуваше да си го признае. Всеки нерв в тялото й се стремеше към него и улавяше отдалече шумовете от приближаването му. Без съмнение той се наслаждаваше на играта, тя беше добре дошло развлечение след дългата досада, която го беше довела чак в Корнуол. Да флиртува с необикновената вдовица до момента, когато щеше да стане опасно — това със сигурност бе приятен начин на прекарване на времето. Мери не се съмняваше, че той имаше опит в тези неща. Как иначе щеше да му се удаде да завоюва толкова бързо цялото й внимание?
Тя не биваше да забравя, че сама управлява живота си. Ако не успееше да се справи с тази ситуация, трябваше да се затвори в дома си и да не се мярка пред очите му, докато той не си заминеше за Лондон. О, не, това беше проява на малодушие! Тя стигна до заключението, че отдавна е готова да се върти в кръг с въртележката, все едно колко пъти се повтаряше въртенето. Може би беше опасно, но какво от това?
Изпълнена с безогледна решителност, лейди Блейк влезе в салона на семейство Ансби и остана горчиво разочарована, когато не откри никъде широките рамене и закачливия поглед на лорд Ръдърфорд. Все пак след двадесетина минути той пристигна и Мередит имаше достатъчно възможности да го наблюдава, докато обикаляше гостната и поздравяваше гостите; очевидно не бързаше да стигне до ъгъла, в който седеше плахата лейди Блейк, скрита зад един параван. Както обикновено, облеклото му беше скромно, почти незабележимо: тъмносив панталон и син жакет от фин плат със скромни копчета. Не се виждаха нито дантели, нито скъпоценности, само съвършена вратовръзка, вързана с нарочна небрежност. Въпреки това се различаваше ясно от другите господа, установи Мередит, макар да се стараеше да се държи като един от тях. Никой не можеше да отрече, че костюмът му е ушит по мярка от най-добрия лондонски шивач и подчертава много изгодно фигурата му. Освен това беше заобиколен от аура от богатство и привилегированост, която вървеше ръка за ръка със самочувствието на маршал.
— Добър вечер, лейди Блейк! — Ръдърфорд вдигна леко едната си вежда, след това отмести паравана настрана. — Не биваше да се криете — укори я меко той. — За малко да ви пропусна!
Мери прехапа треперещите си устни.
— След предишните забележки относно външния ми вид би трябвало да се радвате, че не ме виждате!
Лордът смръщи чело и опря едната си ръка на хълбока.
— Признавам, че и сега не сте върхът на елегантността, но в сравнение със сутринта личи голямо подобрение. А и вече не изглеждате толкова уморена.