Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Мили Боже, да не искаш да кажеш, че си покровителствала Сабрина?
Офелия скръцна със зъби.
— Не е нужно да проявяваш подобно неверие. Такъв бе първоначалният ми план.
— Аха — кимна той. — Сега стигаме до злобната част.
— Не. Сега стигаме до последния ми недостатък. В съчетание с избухливостта ми вероятно той е най-лошата ми черта.
— И това е?
— Завистта.
— Осъзнаваш ли абсурдността на собственото си твърдение? — възкликна той. — Ти вероятно си най-красивата жена в Англия. Всяка англичанка сигурно ти завижда. Дори моята сестра не прави изключение! Точно ти най-малко имаш причина да завиждаш на когото и да е.
— Добре разбирам, че всичко, което каза, е вярно. Но то няма нищо общо с действителната ситуация, фактът, че нямам причина да завиждам, не означава, че аз не завиждам. Знам, че е нелепо. Но може да се подразня от най-различни дреболии и тогава ми се случва! Емоцията е налице и аз не мога да се справя с нея.
— Значи ми казваш, че си завидяла на Сабрина?
— Да. Мейвис ме провокира, като отбеляза, че трима от моите обожатели са ухажвали Сабрина на един бал. И както възнамерявах да разкажа за скандала с добри намерения, сторих същото, но с лоши. Щях да преодолея завистта и да оправя нещата, но Сабрина и лелите й решиха веднага да се приберат у дома. И понеже семейството ми получи известие да пристигна в Съмърс Глейд, за да се запозная с Дънкан, всички отпътувахме заедно. Тогава се страхувах от срещата с „варварина“ и забравих да осмея скандала на Сабрина. Сега това е безсмислено, тъй като тя скоро ще се венчае за Дънкан.
— Все още ми е трудно да повярвам, че е възможно да завидиш на Сабрина — каза той, но се замисли. — Това не е единственият път, когато си й завиждала, нали?
Офелия пламна.
— Не, случи се отново, когато видях, че Дънкан непрекъснато се навърта около нея. Помислих си, че той се опитва да ме накара да ревнувам.
— И?
— Добре де, също когато те виждах да дружиш с нея. Да, завиждах й онзи ден, когато реших, че вие сте любовници.
— Не е нужно да подхващаш тази тема.
— Чудесно, но след като ти така и така повдигна въпроса, ще ти обясня защо не исках да обсъждаме Сабрина. Към нея изпитвам смесени чувства. Когато не й завиждам, я харесвам.
— Това е понятно. Всички харесват Сабрина.
— Няма ли да допълниш, че мен никой не ме харесва?
Той й се ухили.
— Всъщност, драга, това вече не е вярно. Ето защо няма да го допълня.
Тя поруменя. Беше сигурна, че той има предвид себе си, но той я опроверга:
— Леля ми много се привърза към теб.
Офелия не беше сигурна защо се почувства толкова наранена, но бързо се окопити.
— Не разбра смисъла на думите ми. Ненавиждам всички други, на които завиждам. Със Сабрина не е така. Затова всеки път, когато я ревнувах, чувствах, че я предавам, което само ме караше да страдам. Но веднага след като пристъпът ми отминеше, се укорявах колко съм глупава и пак започвах да я харесвам. Тези емоции са доста необикновени за мен.
— Изобщо не са необикновени.
— Сигурно си прав що се отнася до останалите хора, но за мен са необикновени — настоя Офелия.
— Може би си се надявала, че двете ще станете приятелки.
— Няма може би. Смятах, че можем да бъдем истински приятелки, и действително исках да й помогна.
— Кога се е нуждаела от помощ?
— Когато Дънкан се правеше, че се интересува от нея.
— Интересът му беше искрен.
— Сега го знам — нетърпеливо обясни Офелия, — но как можех да предположа навремето, че двамата ще се влюбят, по дяволите? Казах й, че Дънкан ме е целунал в хана, когато се срещнах там с него да му се извиня.
— Лъжа.
— Да, но незначителна лъжа, която целеше да я предпази, не да я нарани.
— По една случайност щях да повдигна въпроса за лъжите ти. Това е една от тях.
Тя забели очи.
— Защо ли не съм изненадана? А кои са другите?
— Има само една, за която държа да разбера всичко.
— Няма ли да извадиш някой дълъг списък? Мислех, че си подготвен по-добре.
— Много бързо се разсърдихме.
Тя примигна объркано, а после се усмихна.
— Съвсем не. Може би съм леко раздразнена, но както ти сам забеляза — тя сви рамене, — всичко е минало.