Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Нищо.

— Рейчъл!

Нещо в тона ми я накара да извърне очи.

— Има някои неща, които трябва да знаеш.

Зачаках.

— Обадих се на Шерил — заяви тя. — Знам, че те е осветлила в основни линии. Нали си даваш си сметка, че вече не съм федерален агент?

— Да.

— Ограничена съм в действията си.

— Разбирам. — Тя се облегна назад. Но позата й остана същата. — Какво друго?

— Трябва да погледнем реалността в очите, Марк.

Спряхме на червен светофар. Извърнах се и я погледнах. За пръв път я оглеждах истински. Очите й бяха все тъй лешникови, със златисти петънца. Съзнавах, че е изживяла трудни години, но то не се бе отразило на погледа й.

— Шансът Тара да е все още жива е минимален — изтъкна тя.

— А ДНК анализът? — възпротивих се аз.

— Ще се погрижа за това по-късно.

— Ще се погрижиш?

— По-късно — повтори тя.

— Какво, по дяволите, значи това? То е просто сравняване. Едгар каза, че окончателното потвърждаване е формалност.

— По-късно — натърти тя със стоманена нотка в гласа. — В момента приемаме, че е жива. И действаме с предаването на откупа, сякаш от другия край имаме здраво дете. Но искам да разбереш, че някъде по линията това може да се окаже добре изпипана измама.

— Откъде знаеш?

— Не е важно.

— Да бе, не било важно! Да не искаш да кажеш, че са фалшифицирали ДНК анализа?

— Съмнявам се — рече тя и сетне додаде: — Но е възможно.

— Как така? Имаше съответствие между двете снопчета коса.

— Едните косми са съответствали на другите.

— Да.

— Но откъде знаеш, че първите косми, онези, които сте получили преди година и половина, са били на Тара?

Отне ми известно време да го проумея.

— Направихте ли тест на първото снопче коса, за да проверите дали ДНК-то съответства на твоето? — запита тя.

— Защо да го правим?

— Като нищо е възможно първите похитители са ви изпратили коса на друго дете.

Тръснах глава, за да се освестя.

— Но те имаха парче от дрехата й — възразих. — Розовото парче плат на черни пингвинчета. Как си го обясняваш?

— Да не смяташ, че веригата магазини „Гап“ са продали само една такава дрешка? Виж, още не знам какъв е случаят, тъй че нека да не затъваме в хипотези. Нека се съсредоточим върху това, което можем да направим тук и сега.

Облегнах се назад. Замълчахме. Запитах се дали съм постъпил правилно, като й се обадих. Между нас имаше толкова много свръхбагаж. Но в последна сметка й се доверих. Налагаше се да запазим професионализма, без да смесваме нещата.

— Просто искам да си върна дъщерята — произнесох.

Рейчъл кимна, отвори уста да каже нещо и пак млъкна. В този момент дойде обаждането за откупа.