Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Недей, татко! — изпищя плачливо женският глас. — Изслушай ме, татко! Моля те!
Изведнъж целият този театър дойде до гуша на Коул. Той отблъсна с лакът мъжа от себе си.
Ангъс, който по време на нощното събрание беше пийнал доста, се заклатушка из помещението и едва не падна. С разширени от гняв очи той зяпна втренчено към Коул, но в главата му беше останала все пак капка здрав разум. Отказа се да души съблазнителя с голи ръце. За какво имаше пистолет, по дяволите!
Коул видя как Ангъс се измъкна от стаята. Той уморено отпусна глава върху възглавницата. С две ръце притисна пулсиращите си слепоочия. След това опипа внимателно голямата цицина на главата. Крайниците му бяха тежки като олово. Обърна поглед към Роберта. Тя беше покрила голотата си с едно одеяло. Коул бавно започваше да се осъзнава. С ругатня на устните той седна в леглото и се огледа. Погледът му попадна върху кървавите петна на чаршафа. Какво, по дяволите, беше направил през нощта?
Не намери време за логично обяснение, тъй като Ангъс Крейгхъг нахълта в стаята с огромен револвер. Той се спря на крачка пред Коул, сграбчил с две ръце оръжието.
— Кажете си последната молитва — ревеше Ангъс. — Панталонът му беше разкопчан. — Вие… вие сте опозорител на деца!
— Един момент, по дяволите! — изкрещя Коул.
Гневът беше започнал да се надига и у него. Той скочи на крака и уви чаршафа около кръста си. Не знаеше точно какво се беше случило, но в едно беше сигурен: не искаше да бъде застрелян в леглото. Смътно си спомняше за топлината и аромата на едно женско тяло, пък и чаршафът беше достатъчно силна улика. Но нещо не съвпадаше с ръста на Роберта. Със сведени клепачи тя остави погледа му да се плъзне по нея. В този миг той се предаде.
— Недей, Ангъс, не бива да правиш това! — хленчеше Лийла. — Помисли за доброто име на дъщеря ни! До довечера ще го узнае целият град!? А заради това янките ще те обесят!
Най-сетне Роберта успя да привлече вниманието на околните върху себе си.
— Той иска да се ожени за мен. Аз го обичам.
Коул слисано се втренчи в нея. Възможно ли беше през нощта да й е обещавал подобни глупости?
— Един янки! — изкрещя в нов пристъп на гняв Ангъс.
— Но, Ангъс, успокой се! — подхвана кротко Лийла. — Помисли за кръвното си! Иначе пак ще трябва да пазиш цяла седмица леглото.
— Аз го обичам, татко, и искам да се омъжа за него — молеше го настойчиво Роберта.
Двамата я зяпнаха безмълвно. Ангъс никога не беше отказвал желание на дъщеря си. Той и сега не я остави в беда. Искаше поне да се погрижи за задомяването й, макар че първата брачна нощ се беше състояла предварително.
— Обуйте си панталоните — заповяда Ангъс на Коул с рязък тон. Той заплашително насочи оръжието към него. — Пригответе се, свещеникът след малко ще бъде тук.
Коул се огледа. Главата му се въртеше. Нямаше и следа от униформата му!
— Опасявам се, че нямам подходящо облекло за този повод.
Лицето на Ангъс стана пурпурно червено.
— Къде сте скрили униформата си?
— Питайте дъщеря си — каза спокойно Коул.
Очите на стария Крейгхъг едва не изскочиха от орбитите. Той хвърли бесен поглед към дъщеря си, която сега би предпочела да се скрие някъде и само мънкаше несвързано.
— Панталоните на Ал са долу до печката — обади се Лийла, когато съпругът й се обърна към нея за съвет. — Иначе остават единствено твоите дрехи.
— Никога! — Ангъс в никакъв случай не желаеше да види дебелия си корем и късите си крачета съпоставени със стройното, високо тяло на северняка.
— Вероятно Ал няма да има нищо против — каза меко Лийла. Тя със съмнение погледна капитана. — Когато Джедидиа отиде да вземе свещеника, би могъл да мине през квартирата на капитана и да донесе някакво подходящо облекло. Ал ще има нужда от своите дрехи сутринта.
— Но ключът ми е в униформата, а нея я няма, мадам. — Коул не беше в настроение да се предава толкова лесно.
— Остави, мамо, аз ще уредя това. Ти донеси панталоните на Ал, а аз в това време ще говоря с Джедидиа.
Сбърчил вежди, Коул се загледа след Роберта, която излезе от стаята след майка си. Нещо не беше наред с нейните тъмни, дълги до раменете коси. Главата му бучеше. Нямаше ли някакъв тъмен ров или бъчва с вода? Той нали се беше борил с някого! Ал! Конюшнята! Нищо не се връзваше. Припомни си смътно някаква жена в мрака. Тя отговаряше на неговата страст с жар и му беше доставила незабравима наслада. Защо не можеше да свърже Роберта с образа на тази жена?