Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Аз не съм от тези хора.
Вратата на спалнята изскърца и бавно се отвори. И двамата се извърнаха, за да видят Андрю, който дотича бос до масата. Момченцето изглеждаше толкова прекрасно в малката си нощничка и с къдравата си, рошава тъмна коса, която падаше върху очите му, че на Шимейн й се прииска да го грабне в прегръдките си. Но знаеше, че Андрю все още се бои от нея. В края на краищата, за него тя не бе нищо повече от една непозната.
Гейдж се изправи, разпери ръце и момчето с готовност вдигна своите. Баща му го вдигна, завъртя го високо във въздуха и го качи на раменете си. Стаята се изпълни със звънлив детски смях.
— Връщаме се след минутка, Шимейн — каза Гейдж и се запъти към задната врата. — Анди е научен да използва нощно гърне, но предпочита да ходи навън, в тоалетната. Ще се наложи ти да го водиш там, когато мен ме няма. Знам, че се опитва да се държи като голям мъж, но е по-добре да внимаваме:
— Разбира се, господин Торнтън. — Шимейн се извърна, за да скрие изчервяването си. В Англия й се бе случвало да пътува из страната и от време на време беше виждала през прозореца на каретата малки дечица да играят голи под дъжда или да се плискат в пълните с вода крайпътни ровове. Тези мимолетни погледи й бяха създали известна представа за анатомията на малките момчета, но тя подозираше, че далеч не е толкова запозната с противоположния пол, колкото вероятно смяташе господарят й.
След малко Гейдж и Андрю се върнаха и отидоха до умивалника в кухнята. Скоро оттам отново долетя веселият смях на момчето — баща му беше измислил игра, която превръщаше миенето на лицето и ръцете в истинско забавление.
Шимейн реши, че сега, когато храната е сервирана на масата, може спокойно да се оттегли в стаята си. Не й се щеше да разваля закуската им с неугледния си вид и докато Гейдж слагаше сина си да седне на високия стол, тя се надигна, заобиколи ги и се отправи към задния коридор. Но господарят й предугадил нейните планове, протегна ръка, хвана я за лакътя и рязко я завъртя обратно.
Объркана и с разтуптяно сърце, Шимейн се взря в загорялото му лице, за да потърси в изражението му поне някакъв намек за неговите намерения, но единственото, в което успя да се увери със сигурност, бе това, че Гейдж Торнтън е много висок, защото стърчеше с повече от една глава над нея. Отново я обзе страх. Боеше се от своя господар точно както Андрю се боеше от нея и трепетът в гласа й го показа:
— Има ли още нещо, което да желаете, господин Торнтън?
— Да, Шимейн, има. — Усмивката му бе не по-малко пестелива от отговора му. — Бих искал да останеш и да закусиш с нас.
Тя механично скръсти ръце пред гърдите си.
— Не съм прилично облечена, сър.
— Изглеждаш прекрасно — увери я Гейдж, като докосна с поглед лицето й и къдравите кичури, които го обграждаха. Колкото и да беше странно, Виктория винаги му се бе струвала изумително привлекателна, когато шеташе из кухнята боса и само по нощница. Въпреки че Роксана беше заела мястото на съпругата му в домакинската работа, след смъртта на Виктория същата тази кухня му изглеждаше някак празна. Но ето че това момиче със скромни плитки и изцапано с брашно малко носле, запълваше тази празнота и вдъхваше на къщата топлина и живот. Искаше му се да се понаслаждава още малко на нейното присъствие и се надяваше, че разяждащото усещане за пустота ще изчезне завинаги от сърцето му.
— Не мисля, че Андрю и аз някога сме яли по-сладка закуска от тази, която си ни приготвила тази сутрин, Шимейн. На Роксана винаги й се налагаше да се погрижи за закуската на баща си, преди да дойде тук, така че трябваше аз да стъкмявам по нещо, за да нахраня момчето и себе си. Мога да те уверя, че всичките ми опити в тази насока бяха пълен провал. Освен това, откакто Виктория си отиде от този свят, не сме имали възможността да се порадваме на присъствието на една хубава дама на масата си. Бих желал да останеш с нас, Шимейн, така, както си облечена. Ще го направиш ли?
Погледът, който галеше внимателно лицето й, бе не по-малко смущаващ от оня, който малко преди това беше обходил фигурата й, но Шимейн реши, че е по-добре да не казва нищо по въпроса. Трябваше да бъде доволна, че господарят й не прави нищо повече от това да я гледа.
— Щом такова е вашето желание, сър.
— Да, такова е — прошепна Гейдж и се наведе, за да усети аромата на косите й. — Освен това миришеш прекрасно.
Притеснена от близостта и от вниманието му, тя прокара нервно пръсти през дългите, разрошени кичури, които се бяха изплъзнали от плитките й, отчаяно копнеейки час по-скоро да избяга на сигурно място на своя таван.
— Предполагам, че мириша на хляб…