Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Може и аз да отида в замъка, господарю — намеси се Якоб. — Аз познавам всяко ъгълче.
— Не! — възрази Мартин. — Предложението дойде от Патрик и той ще го изпълни, фактът, че никой не го познава, е предимство. Може би някои от постовете ще те познаят. Не искам да се излагаш на лекомислени приключения. Трябва да се научиш да се биеш, но не да загубиш главата си при някоя глупост.
Лицето на Рудолф остана сериозно, макар че явно се опитваше да скрие развеселената си усмивка. Той кимна окуражително на пажа си. Това беше истински изпит и Рудолф бе сигурен, че Патрик ще покаже колко струва.
Под последните лъчи на слънцето младият паж препусна към замъка. Останалите го проследиха с поглед и когато изчезна в гората, обърнаха конете си, за да се върнат при другите.
Рудолф се наведе към Мартин и пошепна така, че Якоб да не го чуе:
— Добре учиш пажа си, но е жалко, че не следваш собствените си принципи.
— Моля те, Рудолф, сега не ми е до укорите ти! — изсъска също така тихо Мартин.
Рудолф вдигна вежди и кафявите му очи заблестяха.
— Напротив, точно тук е мястото да ги чуеш!
Изабела се мяташе неспокойно върху коравия нар. Сънуваше странен сън. Той беше потискащо реален и тя стенеше задавено. Обгръщаше я мрак, но около нея святкаха сини и сребърни искри. Не можеше да разбере откъде идват, колкото и да се напрягаше. Някъде отдалеч долиташе музика, чуваше пеене, арфи и лютни, после смях и конски тропот. Някой я гледаше и когато се обърна, пред нея стоеше рицар в сребърна броня. Зарадвана, тя понечи да изтича при него, но някой я задържа. Беше Гундрам, облечен в жакет на червени и бели ивици и увенчан с герба му — глава на бик, също в два цвята. Под жакета искреше ризницата му. Това ли бяха сребърните звезди, които бе видяла?
Тя се опита да се изтръгне от Гундрам и да отиде при сребърния рицар, който стоеше тих и невъзмутим. Гундрам се изсмя, отвори малката кожена торбичка, която висеше на хълбока му, и извади нещо. Когато отвори шепата си, Изабела с ужас видя, че това бяха две сини очи. Изпищя и се освободи от него. Протегна ръце към сребърния рицар, ала когато се докосна до бронята, тя падна със звън. Отдолу потече кръв.
— Иди и погледни! — извика подигравателно Гундрам.
Изабела вдигна наличника с треперещи пръсти и ужасено отстъпи назад. В бронята беше мъртвата Гунила. Лицето й беше бяло като вар, бузите — пронизани от стрела. Изабела изпищя пронизително и се събуди.
— Какво ти става, за бога? — попита стреснато Матилда.
Изабела трепереше с цялото си тяло и мракът още повече засили паниката й.
— Ще полудея! — изохка задавено тя.
Матилда я прегърна и я зави с тънкото, окъсано одеяло.
— Примири се и помоли Гундрам да облекчи участта ни. Може би ще ти позволи да се разходиш навън и да видиш слънцето.
Изабела кимна отчаяно. Часовете се влачеха бавно, а тя копнееше да види първите слънчеви лъчи на утрото, които щяха да хвърлят оскъдна светлина през малкото прозорче в горния край на стената. Тогава щеше да дойде старият надзирател, за да им донесе хляб и вода, оскъдната храна, която им беше определил Гундрам.
Най-сетне ключът изскърца в ключалката и мрачният старец се дотътри вътре. Носеше табла със стомна, две чаши и чиния с два парченца хляб и сирене.
— Закуска, дами! — изграчи той и се закашля. Влагата на затвора неумолимо разяждаше дробовете му.
Изабела стана и приглади златната си рокля.
— Искам да говоря с рицаря Гундрам — каза тя. — Предай му, че съм размислила. Искам да разгледам замъка му и да поговоря с него за датата на нашата сватба.
— Така, така — изпъшка старецът между два пристъпа на кашлица. — Ще му кажа, като го видя.
— Не, спешно е! Иди веднага при него!
— Още сега? Толкова рано сутринта? Може да е на лов или да се забавлява с някое момиче в леглото. Не мога да го смущавам.
— Той ще заповяда да ти отсекат главата, ако не му предадеш поръчката ми. Нали затова ме държи затворена тук!
Кашляйки, старецът се потътри навън. Тези жени бяха ужасно нахални! Какво искаха от него? Мърморейки под носа си, той излезе в двора и се огледа търсещо. Рицарят Гундрам сигурно закусваше и не искаше да му пречат. Старецът знаеше от опит, че господарят може да стане много неприятен. По-добре да се държи настрана — или да изпрати друг!
— Ей, момче, я ела тук! — извика той с грачещия си глас.
Патрик се обърна уплашено.
— На мен ли говорите? — попита той.
— На кого другиго? Както виждам, нямаш друга работа. Трябва да свършиш нещо за мен, краката ти са по-млади от моите.
— И какво е то? — попита Патрик, придавайки си вид на безделник.