Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Сирина тръпнеше до облицованата с коприна стена, зашеметена от желание, в очакване на това, което и той очакваше, почти премаляла от яростното диво удоволствие. Беше обвила с ръце врата му, притискаше в забрава тяло в неговото, а звуците, които издаваше, говореха за страстта й.
— Не пищи, когато свършваш — прошепна Бо с глас като милувка. — Слушат ни.
Сирина ужасена отвори очи.
— Госпожа Мор си води бележки по разюзданост и разврат… Трябва да мълчиш…
Дори когато тя се стегна изпод ръцете му, графът почувства как закопнялата й плът пулсира около него, възбудена от забраненото.
— Горката ми разгонена кучка — нежно шепнеше той и още повече притискаше с ръце задника й. — Няма от какво да се страхуваш — продължи той и се наведе да я гризне по чувствената й долна устна, — защото сега ще те изпълня със сперма, докато прелееш… докато се стече надолу по бедрата ти и стане на локви в краката ти, а после, ако се държиш добре, ще ти позволя отново да свършиш. Какво ще кажеш? — попита той и остана неподвижен в нея с ръце обхванали задника й.
— Чудесно — задъхано отвърна тя.
И в нея вече се надигаха вълни от удоволствие.
— Мислиш ли, че можеш да поемеш всичко това? — полюбопитства Бо, тласна се силно напред и я изправи на пръсти.
Тя кимна, без вече да може да даде и най-простия отговор — приливът всеки момент щеше да настъпи с пълна сила.
— Моя ненаситна лакомнице — прошепна той и леко я целуна по устата. — Следващия път ще ти свалим и фустата, за да си гола пред всички тези огледала — продължи той — и ще те накарам да гледаш, когато вкарвам члена си в теб, за да го почувстваш, да го видиш и…
Тя изпита оргазъм със задъхан писък, който отекна в розовата позлатена стая и коридора и накара госпожа Мор да се усмихне. Миг по-късно свърши и Бо и запулсира в гостоприемното й тяло, напълни я, както й беше обещал, с горещи бели струйки сперма, които се лееха по разтворените й бедра.
Последва продължителен момент на сексуален екстаз, телата им сякаш бяха изпаднали в безтегловност във вселената, с наситени сетива, а после сладостно пренаситени, сякаш се бяха потопили в разкош, преди най-накрая с трепет да постигнат задоволство.
Когато унесът премина и те отново отвориха очи, задъхани в обятията си, Бо успя да събере дъх и да каже:
— Още не съм приключил с теб.
— Заключи вратата — заповяда Сирина, изпаднала във възторг.
— Няма да си режеш косата — заяви той, без да обръща внимание на заповедта й.
— Няма, ако не искаш — прошепна тя с нескрито желание в погледа.
— Наистина си кучка — каза той и се ухили.
— И теб трябва някой да те постави на място от време на време.
— Някое конкретно място? — шеговито попита той.
— Мислех си за дивана. — Мъркаше като котка.
— Кой диван? — Погледът му беше закачлив.
Прекалено красив и прекалено самоуверен е, мислеше си Сирина, но в крайна сметка тя беше по-голяма егоистка от него и това не я притесняваше.
— Всичките, великото ми момче, ако смяташ, че следиш мисълта ми.
Той свали сакото, а после започна да развързва връзката си.
— Мисля, че мога да се справя — скромно отговори човекът, когото наричаха велик заради подчертано брилянтно му изпълнение една нощ с цялата балетна трупа.
Както се оказа впоследствие, той не беше заключил вратата, защото Сирина забрави да му го напомни, докато го разсъбличаше. Но никой не ги обезпокои, според очакванията на Бо. Местиха се от диван на диван по желание на дамата и младия граф Рошфор, както и на един фотьойл, остатъчно голям да побере и двамата по време на любовната им игра, както и на килима на рози, върху който се изтъркаляха от едно копринено розово канапе по време на сексуалните си закачки. Това беше най-хубавият начин за пазаруване, който можеше да се измисли — бяха единодушни и двамата. След известно време, когато страстите им най-после се уталожиха и Бо отново облече Сирина с фустата и шемизетата, завърза връзките и закопча копчетата, докато блажено си разменяха целувки и усмивки, Бо оправи собствения си тоалет и излезе от стаята, за да потърси госпожа Мор.
Откри модистката в кабинета й, но не предложи обяснение за времето, което беше прекарал в приемната, нито пък тя се поинтересува. Бо само попита дали бяха взели всички необходими мерки.