Първият крал на Шанара

И така, Тей продължи на запад, като се придържаше към дърветата, и с широки крачки бързо стопяваше разстоянието. Още преди пладне достигна долината Рен и тръгна на запад. Долината Рен бе портата към Арборлон и Запада и елфите сигурно я наблюдаваха. В източния си край тя бе доста привлекателна — красива тревиста местност, която се проточваше между ниски хълмове. После долината бързо се стесняваше, теренът се издигаше стръмно нагоре, а възвишенията се превръщаха в отвесни скали. Щом пътникът достигнеше другия й край, той вече се чувстваше като в челюстите на менгеме. Рен осигуряваше на елфите естествена защитна позиция срещу армии, настъпващи от изток. И тъй като подстъпите от север и юг бяха осеяни с гъсти гори и планински терен, тя си оставаше единственият път за някаква по-значителна военна сила към или от Западната земя. Разбира се, долината винаги се охраняваше и Тей знаеше, че ще бъде посрещнат. Не му се наложи да чака дълго. Беше прекосил почти половината от зеления коридор, когато няколко конника елфи се появиха от прохода сред тропот на копита и се изпречиха на пътя му. Щом се приближиха, те дръпнаха юздите с викове на изненада. Познаваха Тей и го посрещнаха сърдечно. Дадоха му кон и го поведоха към лагера си, където командирът на стражите изпрати вест в Арборлон за неговото пристигане. Тей каза на командира за нападателния отряд, но премълча за черепоносеца, защото предпочете да запази тази информация за Балиндарох. Командирът не беше получил никакъв рапорт за гноми и незабавно изпрати конници на юг, за да ги открият. После нареди да донесат храна и напитки за Тей и докато той се хранеше, седна до него, като отговаряше на въпросите му за Арборлон и го осветляваше за събитията, за които друидът питаше.

Разговорът им бе кратък и непринуден. Носели се слухове за движение на тролите към Стрелехайм, но нищо определено. Никакви сведения не били пристигали от толкова далеч на юг. Тей се въздържа да спомене каквото и да било за Господаря на Магията или Паранор. Когато свърши с яденето, поиска разрешение да продължи. Командирът му предложи кон и двама мъже за ескорт. Тей прие коня, но отказа ескорта и отново тръгна на път.

Яздеше по долината към Арборлон, потънал в мисли. Само слухове, никакви сведения. Призраци и сенки. Господаря на Магията бе неуловим като дим.

Но Тей беше видял черепоносеца и гномите, а Бремен бе видял Господаря на Магията в неговото убежище в Северната земя — и всичко това беше съвсем реално. Бремен изглеждаше сигурен в онова, което предстоеше да се случи, и сега бе ред на Тей да намери начин да убеди елфите.

Пътят му описваше змийски извивки през горите на Западната земя, като избягваше гъстите дъбрави, промъкваше се покрай малки езера и по бреговете на виещи се поточета, издигаше се и се спускаше, заедно с извивките на терена. Слънчевата светлина обагряше с петнисти шарки горите и изписваше линии по високите дънери и туфичките диви цветя — дълги пръсти светлина насред сенките. И като малки знаменца те приветстваха Тей с добре дошъл у дома. В отговор той се сви в наметалото си, усещайки как слънцето се спуска като топла мантия върху широките му плещи.