Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
7. Израз, свързан с вкоренената представа, че тялото е временен „дом“ на „госта“ — атман, след напускането на който атманът ще се върне в своя „истински дом“ — брахман, параматман.
8. Санскр: джнанавиджнанайога.
ОСМА ГЛАВА
Осма глава развива идеите от последните две шлоки на предходната глава. Арджуна пита какво е тяхното значение и Шри Кришна дава следното определение: Висшият брахман е висшето непреходно, атман е личният аспект на това непреходно, Мировата (Световната душа) е принципът на миропроявлението. Целият процес на проявление се разглежда като карма (причинно-следствена връзка), който по същество е жертвен акт на висшето. Както всички определения от подобен род, и даденото допуска редица тълкувания…
От шлока 5 до 10 е развито много популярното в Индия учение, че след смъртта човек отива при съществото, за което е мислил в момента, преди да напусне тялото си. Затова „Бхагавадгита“ настоятелно препоръчва в мига на смъртта да се мисли за Единното и човек да се приучава постоянно към това така, че тази мисъл да присъствува над всичко и да не може да се нарушава от външни впечатления.
В „Бхагавадгита“ Едното се разбира като пуруша (дух), творец на света, а в следващите шлоки се подчертава тъждеството на Едното като непреходно (акшарам) и на пуруша като проявено…
В шеста глава се говори за методите на нисша степен на йога… а в осма, след излагане същността на теологи-ческото учение, се дават указания за висшата степен на йога…
Засягайки темата за смъртта, „Бхагавадгита“ развива теорията за световните периоди и денонощията на Брахма…
Осма глава завършва с твърдението, че йогинът се е издигнал над всички плодове, обещани от жертвопринася-нето, тъй като е достигнал висшата обител. Този край е напълно в духа на упанишадите, които поставят вътрешното духовно развитие решително над всяка обредност.
1. В сложното описание за напускането на тялото, което се среща още в най-ранните упанишади, особено значение се отдава на последната мисъл-желание, т. е. на последната мисловна концентрация. Шлоката отново утвърждава идеята за брахман като всепроникваща същност — всички измерения на битието, включително видоизмененията, се признават за реални, същностни. Съответно сливането чрез концентрация с всяко ниво на космическото съществуване се разглежда като придобиване на конкретно, реално битие. Оттук следва и наставлението в следващата шлока за полагане на усилие да се поддържа непрекъсната концентрация в недеформираното състояние на битието, наречено параматман, брахман, Кришна, нирвана и т. н.
2. Има предвид бхакти.
3. Древните индийци са познавали някои възлови психосоматични точки (чакри), чрез които психическата енергия последователно се издига от долния край на гръбнака, за да стигне до главния мозък. Една от тях е междувеждието (яджначакра).
4. Тоест спазващ обета брахмачария.
5. Тоест в сърдечната чакра.
6. Санскр.: йогадхаранам, букв. „с непоклатимо съсредоточаване в йога“. Дхарана представлява съсредоточаване върху определен обект при контролирано дишане; йогадхарана — сливане на атмана и параматмана.
7. Вж. бел. 2 на Седма глава.
8. Множеството светове, представляващи видоизменения на висшия брахман, включително и светът на бога-творец Брахма, който също е подвластен на действуващата чрез трите гуни майя, се намират в кръговрата на раждането и разрушението; след всяко разрушение те подлежат на ново материално проявление.
9. Вж. калпа.
10. „Не по своя воля“, тоест в зависимост от движението на пракрити, без участието на нечия лична воля.
11. Бхакти.
12. Санскр.: шуклапакша. Периодът от новолуние пълнолуние, времето на нарастване на луната в противовес кришнапакша — тъмната половина на месеца, периодът от пълнолуние до новолуние.
13. Санскр.: уттараяна Шестмесечното движение на слънцето от екватора на север. В отличие от дакшинаяна — движението на слънцето от екватора на юг.
14. Деваяна и питрияна — „пътят на боговете“ и „пътят на предците“. Учението за пътищата за напускане на тялото е разработено още в ранните упанишади; застъпено е и в пураните, и във философските части на „Махабхарата“, включително в „Бхагавадгита“, (шлоки 24 и 25). „Светлият“ (деваяна) е свързан със слънцето. По него вървят йогините, които не следват външните ритуали, а почитат във всичко брахмана и накрая се сливат с „върховната реалност“ (парабрахман-параматман). „Тъмният“ (питрияна) е свързан с луната. По него вървят йогините, които извършват благородни действия съобразно предписанията на шастрите. Дживатманът преминава от земята на луната, при което атрибутите му постепенно изчезват. След като се наслаждава на луната, с изразходването на заряда от благочестивите дела атрибутите на дживатмана постепенно нарастват и отново придобиват земно битие.