Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Но без да усетя как, започна да ми става интересна.
Винаги съм мислил, че историята води началото си от простата любов към клюките и пикантериите. От обикновеното човешко любопитство. Първите хронисти са държали забелязаното от тях да остане за любопитните от следващите поколения точно по този начин и в тази форма, в която те са го видели и оценили. Разбира се, впоследствие са приложени облагородяващите методи на систематизирането на натрупаните клюки, любопитни епизоди и материални останки от миналото. Появила се е историята като наука. За да стане даже класика като образование.
За успокоение на опонентите на клюкарско-генезисната си теория ще напомня, че и другите науки — без изключение — са се появили първоначално като резултат от любопитство, но с други насочености: например — как да се описва и разделя земята, защо това вещество е именно такова, а не друго…? И въобще, науката си е чиста проба любопитство. И то — не винаги благородно или поне полезно.
Накратко, в мен се събуди здравословно човешко и професионално любопитство. И историята започна да ми става интересна. Постепенно си разработвах усет за същината на времето, към което се насочвах. Стремях се не толкова да запомням дати и сюжети, а да навлизам в мислите и манталитета на хората, обитавали други реалности.
Бях забелязал една особеност, валидна за всички поколения, включително и за моето. Включително и за мен самия. Поради знаенето на повече формули и възможността да правят чрез машини неща, които предшествениците ни не са имали възможност да знаят и правят, съвременниците ми, вероятно като всички предишни съвременници, си изработват подсъзнателно, особено самочувствие. Нещо като леко аристократично пренебрежение към живелите преди. Те, горките, толкова неща не са знаели и не са правели. Някой да смее да отрече, че ние сме нещо повече от тях?…
Да, ние знаем много повече формули. Да, ние бихме могли да бъдем по-добри пророци за отминали събития от живелите преди нас.
Да, ние имаме по-изострен усет към съизмеримостта на отминалите събития. Но само ние ли сме зрящите?
Беше ми наистина интересно да вниквам в логиката на съжденията на хората, които не са знаели още поредната формула. Не съм сигурен, че Нютон е удрян по главата от ябълка, но определянето на същината на гравитацията по негово време е било вече нещо като глад. Глад за изясняване на кръг от проблеми. После гладът достига най-нетърпимата си форма — жаждата. Чак тогава необходимата ябълка може би е паднала върху белязаната глава.
В човешкия род, като количество, винаги са преобладавали посредствените. Тези, които служат като основа на другите, виждащи по-нависоко и по-надалеч. И посредствените, и надарените със способността да виждат нещата в противоречивата им същност вървят по една пътека-схема на живота.
Но посредственият човек тъпче на едно място. Той се различава от баща си само по възраст. Затова цели поколения могат да затъват в безвремие.
Интересни ми бяха другите. Тия, чиито глави бяха раждали идеи и бяха прозирали събития и явления, свързващи миналото с бъдещето. Жадните.
Не се мъчех да запомням цифри и стандартни изводи. Стремях се да разчиствам пластовете около значимите събития. И колкото по-ясна ставаше една картина, толкова по-релефно прозираше изводът — антитеза на подсъзнателното високо самочувствие.
Само животът на духа е имал, има и ще има съществено значение за развитието и на личността, и на обществата!
Достиженията на приложните науки и техниката имат преходен характер.
Духът не е притежание или приоритет само на едно поколение, на една епоха. Кватроченто11 е като събуждане след пророчески сън, но кръгът на значимите — художници, поети, учени — групирани около Медичите, е предшестван от години на натрупване на енергия. Те просто освобождават тази енергия в едно пространство, което вече е подготвено да я възприеме и трансформира в една значима духовност.
Духът живее свой живот. Но се изявява чрез човека. Това е основата на появата на хуманизма като виждане с универсално звучене.
Духът се изявява чрез човека.
Но не винаги в името на човека. И не винаги за благото на човека. Но в това има някаква, надчовешка справедливост.
След Кватрочентото идва оглупяващият хората седемнадесети век, когато човечеството демонстрира едно типично свое качество — липсата на памет. На мястото на светлите идеи идват тъмните инстинкти, реализирани в безкрайни войни.
11
Кватроченто /ит. Qattro cento „четиристотин“/ — етап от XV в., свързан с бурно развитие на културата в Италия. Б.а.