Бялата зима на аристократите

Да, ние знаем много повече формули. Да, ние бихме могли да бъдем по-добри пророци за отминали събития от живелите преди нас.

Да, ние имаме по-изострен усет към съизмеримостта на отминалите събития. Но само ние ли сме зрящите?

Беше ми наистина интересно да вниквам в логиката на съжденията на хората, които не са знаели още поредната формула. Не съм сигурен, че Нютон е удрян по главата от ябълка, но определянето на същината на гравитацията по негово време е било вече нещо като глад. Глад за изясняване на кръг от проблеми. После гладът достига най-нетърпимата си форма — жаждата. Чак тогава необходимата ябълка може би е паднала върху белязаната глава.

В човешкия род, като количество, винаги са преобладавали посредствените. Тези, които служат като основа на другите, виждащи по-нависоко и по-надалеч. И посредствените, и надарените със способността да виждат нещата в противоречивата им същност вървят по една пътека-схема на живота.

Но посредственият човек тъпче на едно място. Той се различава от баща си само по възраст. Затова цели поколения могат да затъват в безвремие.

Интересни ми бяха другите. Тия, чиито глави бяха раждали идеи и бяха прозирали събития и явления, свързващи миналото с бъдещето. Жадните.

Не се мъчех да запомням цифри и стандартни изводи. Стремях се да разчиствам пластовете около значимите събития. И колкото по-ясна ставаше една картина, толкова по-релефно прозираше изводът — антитеза на подсъзнателното високо самочувствие.

Само животът на духа е имал, има и ще има съществено значение за развитието и на личността, и на обществата!

Достиженията на приложните науки и техниката имат преходен характер.

Духът не е притежание или приоритет само на едно поколение, на една епоха. Кватроченто11 е като събуждане след пророчески сън, но кръгът на значимите — художници, поети, учени — групирани около Медичите, е предшестван от години на натрупване на енергия. Те просто освобождават тази енергия в едно пространство, което вече е подготвено да я възприеме и трансформира в една значима духовност.

Духът живее свой живот. Но се изявява чрез човека. Това е основата на появата на хуманизма като виждане с универсално звучене.

Духът се изявява чрез човека.

Но не винаги в името на човека. И не винаги за благото на човека. Но в това има някаква, надчовешка справедливост.

След Кватрочентото идва оглупяващият хората седемнадесети век, когато човечеството демонстрира едно типично свое качество — липсата на памет. На мястото на светлите идеи идват тъмните инстинкти, реализирани в безкрайни войни.