Призрак от миналото

— Пълен — потвърди Джейд. — Едва ли там някъде ще те очаква вакуумен костюм.

— Май не мога да се надявам — отвърна джедаят.

— И аз — съгласи се Мара. — Фаун, ти си пилотирала Y60, нали?

— Прекалено дълго и не искам да си спомням — отвърна капитан Шърли. — Да не мислиш да претича до кораба без костюм?

— Това е най-лесният начин да го измъкнем — каза Джейд. — Може ли да се справи?

— Съмнително — отговори Фаун. — Скайуокър, рампата на кораба вдигната ли е, или спусната?

— Когато я видях да последен път, беше спусната.

Арту изчурулика. Потвърждението на дроида се изписа на екрана.

— Още е спусната — обади се Мара.

— Няма шанс — поклати глава Фаун. — Рамповият механизъм на този вид кораби е пълен боклук. За затварянето и херметизирането трябват най-малко петнайсет минути.

— Множко, за да изкара без въздух.

— А с изтребителя? — попита Фаун. — Едва ли за толкова малка кабина е нужно дълго време за херметизиране.

— Обикновено кабините на изтребителите стоят херметизирани — отбеляза Мара. — Отвориш ли ги отвън, както са във вакуум, без да превключиш на ръчно управление, задействаш катапулта. Надеждна система… малко вероятно е Арту да успее да предотврати изхвърлянето на катапулта.

— Няма да може — съгласи се Люк. — Наистина остава единствено да намеря вакуумен костюм.

— Опитай — Мара издиша през зъби, докато измерваше на око разстоянието до астероида. Вероятността пиратите да са оставили вакуумен костюм за улеснение на потенциални бегълци беше нищожна. — Идваме, ако не успееш.

С крайчеца на окото Мара долови стреснатия поглед, който й хвърли капитанът на „Звезден лед“.

— Джейд, не знаем безопасния маршрут до базата — тихо каза Фаун.

— Обаче астромеханичният дроид на Скайуокър го знае — отвърна Мара. — Дроид, склонен ли си да дадеш малко информация?

Арту изпиука утвърдително и на екрана се появи курсът.

— Ето — каза Мара. — Газ!

Фаун се обърна към руля, ясно показвайки с цялото си изражение, че не изпитва никакъв ентусиазъм. „Звезден лед“ се разтресе от рязкото ускорение, хвърляйки се напред.

— Маршрутът не изглежда особено труден — каза Мара, разглеждайки екрана.

— Не изглеждаше — поправи я капитанът и чукна по навигационния си екран. — Появи се малък проблем. Астероидите вече са с променена относителна позиция един спрямо друг.

— По дяволите, разбъркали са ги! — изруга Мара, стана от креслото и тръгна към вратата. — Ще трябва да си пробием път. Аз съм на първото оръдие. Кажи на Елкин и Торв да поемат останалите.

Вече закопчаваше предпазните колани в турболазерната станция, когато Фаун се обади по интеркома:

— Току-що пресякохме лъч, който активира автоматично съобщение. Предупреждават ни да се омитаме. Всеки момент ще започнат проблемите.

— Разбрано — отвърна Мара, включи турболазера на аварийно загряване и съжали за двайсети път, задето „Огънят на Джейд“ остана на Дурон за ремонт на навигационната система.