Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Дойдох да видя капитана, не инвентара ви.
Един от пиратите измърмори нещо.
— Сигурно знаеш, че Хензинг страшно мрази самоволните изпълнения — отвърна контролата.
— Така ли… — възкликна Люк и още веднъж погледна нехайно към вратата. Ключът за осветлението бе точно до рамката и представляваше най-обикновено копче. Скайуокър можеше да го натисне със Силата. Идеално. — Жалко!
— Може настина да стане жалко — назидателно предупреди гласът. — Според него самоволността се обезкуражава със съкращаване на крайниците.
Люк се усмихна мрачно и сви пръстите на изкуствената си ръка.
— Прав е — отвърна той. — От сърце го казвам.
— Сега вече се разбираме по-добре — каза гласът. — Извади бластера си… сигурен съм, че знаеш процедурата.
— Разбира се — Люк извади бластера си с пресилено старание и го положи на пода пред себе си. — Искате ли и резервните пълнители? — попита той и посочи двете плоски кутийки, закачени от другата страна на колана му.
— Не, можеш да се криеш зад тях — саркастично отвърна контролата. — Ритни бластера.
Скайуокър използва Силата, за да спре оръжието точно в краката на Хензинг.
— Доволен ли си?
— По-доволен, отколкото ще бъдеш ти след малко. Май не си даваш сметка, колко си загазил, Менсио.
Люк реши, че е време да промени тактиката.
— Добре, няма да правя повече глупости — каза той. В гласа му трепна лека обида, тя пролича и в стойката му. — Дойдох, за да говоря делово с капитана ви.
— Естествено — отвърна невъзмутимо гласът на контролата. — И понеже беше възпрепятстван, не можа да се обадиш, за да ти определи среща, нали?
— Исках да проверя охраната ви — отговори джедаят. — Да видя дали сте хора, с които шефът ми ще иска да си има работа.
— И каква ще е тази работа?
— Пълномощията ми са да разговарям с капитана ви — надменно каза Люк, — не с подчинените му.
Хензинг изсумтя и вдигна бластера си.
— Тогава шефът ти или е малоумен, или е глупак, или и двете — отвърна контролата. — Имаш пет секунди, за дадеш смислен отговор. След това няма да спирам Хензинг.
— Щом настояваш — каза Люк и скръсти ръце на гърдите си. Той погледна към ключа на осветлението. Предупреждаващото усещане отново се появи… — Разбрахме, че използвате клонинги за екипажи на някои от корабите си. Искаме да обсъдим наемането на няколко такива екипажа.
— Съжалявам — изцъка контролата. — Грешен отговор. Отведете го.
Пиратите вдигнаха бластерите. Скайуокър се присегна със Силата и натисна ключа на осветлението.
В настъпилия мрак прокънтяха проклятия, незабавно последвани от бластерна стрелба, насочена към мястото, където Люк бе стоял допреди миг. Но него вече го нямаше там. Джедаят отскочи, придавайки допълнителна мощ на скока си със Силата, и се понесе над главите им към вратата, стиснал лазерния меч в ръка. Ако самоувереността им бе стигнала дотам да не поставят страж пред вратата…
В съзнанието му трепна предчувствие. Люк зае отбранителна позиция с вдигнат лазерен меч миг преди да види червените очи на бойния робот, който го гледаше втренчено от капака на един от контейнерите. Скайуокър по-скоро усети, отколкото видя насоченото към него оръжие, и активира лазерния меч точно когато бластерният изстрел полетя към него.
Зеленият лъч раздра ярко тъмнината и с лекота отби изстрела на бойния робот. Зарядът докосна пода до вратата, когато Люк си даде сметка, че роботът спечели този рунд. Той не улучи, но принуди джедая да разкрие местоположението и истинската си самоличност. Пиратите незабавно реагираха. Някой изруга…
— Това е Скайуокър! — извика друг.
Незабавно към него полетя нов залп от бластерни изстрели. Люк отстъпи към вратата, оставяйки Силата да води защитата му. Вратата сигурно бе запечатана. Той отскочи настрани, за да се изплъзне временно от прицела на нападателите си, и удари два пъти с лазерния меч по повърхността й. После скочи през отвора на свобода.
Коридорът бе пуст. Люк скочи с меча в ръка. Присегна се със Силата за засадата, която неминуемо го чакаше някъде наблизо, но не долови друго присъствие освен своето.
— Предавате ли се? — извика той.
— Ами! — отговори контролата от вградения в тавана на няколко метра високоговорител. — Глупаво постъпи, като толкова бързо издаде самоличността си.
— По-скоро проявих прекалено доверие — Люк се присегна малко но-настойчиво със Силата. Все още нямаше никой. А ако наистина ги бе изненадал? Глупаво щеше да бъде да им остави време да се организират. Той се позатича в посоката, откъдето смяташе, че бе дошъл. — Готови ли сте да ми кажете откъде взимате клонингите си? — добави той по посока на високоговорителя. — По-добре е да не издирвам капитана ви, за да го питам лично.