Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— О! — възкликна Джейд. Много интересно. — Ще станеш ли от мен, или ти хареса?
— Извинявай — смути се Люк. Част от притеснението на някогашното фермерско момче премина през лицето му, докато се надигаше. — Извинявай!
— Няма нищо — успокои го Мара, изправи се и го огледа критично. Дрехите му бяха разкъсани от шрапнели. Значи бе получил доста опасни наранявания. — Май не е зле да минеш през медицинското отделение.
— Няма време — каза той и поклати глава. — Засега съм добре. Трябва да се махнем от тук. Изтребителят ми на борда ли е?
— Не зная — отвърна тя и натисна копчето за затваряне на външната врата на барокамерата. — Фаун!
— Изтребителят е в док В — отговори капитанът. — Скайуокър, знаеш ли безопасен маршрут за излизане от този капан?
— Знаех — каза Люк, докато отключваше вътрешната врата. — Но сега сигурно не е по-безопасен от всички останали.
— Да следваме пиратите — подхвърли Мара и махна на Крикъл да дойде по-бързо с комплекта за първа помощ. Тя поведе Скайуокър към полудоковете на „Звезден лед“. — Сигурно ще стрелят по нас, но не може пътят ни да е постлан с рози.
— Имаме проблем. Изглежда, сме останали без пирата, които да следваме — обади се Фаун. — През последните две минути никой не е напускал астероида.
Мара усети как стомахът й се сви.
— Което с голяма вероятност значи, че системата им за самоунищожение отброява последни секунди.
— Нищо чудно — съгласи се капитанът. — Какво ще правим. Ще си изберем посока и ще пришпорим ли?
— Горе-долу — отвърна й Мара. — Започни да се изтегляш от главната база, но немного бързо. Искам да стигна до турболазера си, преди да налетим на нещо опасно.
— Нека да изляза навън — обади се Люк. — Мога да мина отпред и да активирам капаните.
— Ще имаш ли време да ги усетиш? — изгледа го предизвикателно Мара. — Аз имам по-добър усет за опасностите от теб. Май е по-добре аз да изляза с изтребителя ти.
— Ще се справя — твърдо отвърна джедаят. — Отговорността е моя… тук сте заради мен.
— Щом настояваш — съгласи се Мара и махна към коридора. — Дясната врата и веднага вляво. Побързай!
Преди да стигна до турболазерното си оръдие, изтребителят летеше отпред.
— Готова съм — каза Джейд, закопчавайки предпазните колани. — Успех, Люк!
— Нека Силата бъде с теб — отвърна той и добави нещо, което тя прие като лек укор: — Бъди нащрек.
Колкото трудно бе влизането в астероидното поле, толкова лесно се оказа излизането за изненада на Мара. Изтребителят променяше курса си и стреляше, възпламенявайки отдалеч мини, групирани на гроздове, по-малки бомби или автоматични турболазерни гнезда, обикновено доста преди чувството за опасност на Мара да реагира. Действията бързо се превърнаха в схема:
изтребителят правеше маневра, стреляше, гмурваше се, а „Звезден лед“ лениво следваше пътя му. За екипажа в огневите турболазерни гнезда остана само инцидентна довършителна работа. Случайно или нарочно Люк летеше малко над товарния кораб в обхвата на оръдието на Мара. Така по-голямата част от довършителната работа остана за Торв и Елкин. Мара трябваше само да помага, озъртайки се за оставени от пиратите капани, търпеливо изчаквайки другите да разчистят астероидното поле. През цялото време тя се питаше дали Люк нарочно не се държеше толкова покровителствено само за да я ядоса.
Беше на път сериозно да се ядоса, когато зърна в космоса отпред кораб. Отначало й заприлича по размер и силует на имперски изтребител. Когато понечи да предупреди, машината рязко зави…
— Имаме си компания — съобщи тя. — В края на астероидното поле. Двайсет на петдесет.
— Прието — отвърна Фаун. — Прилича на… на какво прилича?
— И аз се чудя — каза Мара. — Отначало помислих, че е имперски изтребител, но те нямат такива слънчеви панели отстрани.
— След него идват още два — обърна им внимание Елкин.
— Това не значи непременно, че не са имперски — каза Фаун. — Скайуокър? Запознат ли си с последните модели имперски изтребители?
— Не особено — отвърна Люк. Заради раздвояването на вниманието му между натрапниците и по-належащата задача по прочистването в гласа му прозвуча известно напрежение. — Такива не съм виждал.
Мара погледна към далечния изтребител. Очевидно ги наблюдаваше. Дали знаеше, че го бяха забелязали?
— Май някой трябва да излети, за да го разгледа по-отблизо — предложи тя.
— Нека да не го правим — каза Фаун. — Не са ни нужни повече неприятности. Стигат ни досегашните.
— А и с нашия късмет ще се окаже някоя от онези безполезни машини Кела — презрително добави Корвус. — От онези, дето Ландо Калризиан веднъж преследва из цялата галактика.