Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Взривът би трябвало да е достатъчен, за да изкриви или да изтръгне прътите в непосредствена близост до него. За жалост и с него нямаше да се случи нищо добро.
И все пак с малко находчивост…
Бързо свали предпазителите за свръхнатоварване. След това с помощта на Силата залепи пълнителите един за друг и внимателно ги насочи през плетеницата от пръти към по-далечната врата. Ако продължаваха да го наблюдават и ако номерът им бе известен, пиратите навярно щяха да решат, че Люк се опитва да пробие дупка във вратата, за да пусне въздух в помещението. Накрая щяха да си кажат, че си губи времето, защото металът е достатъчно здрав, за да издържи на такава експлозия.
Тъкмо на това разчиташе Люк. Колкото по-дълго пиратите оставаха с грешни заключения, толкова повече време щеше да им е нужно за реагиране, когато най-сетне проумееха замисъла му.
Импровизираната граната бе вече до вратата. Оставаха още десет секунди. Без да прекратява да я придвижва напред, той се присегна със Силата и придърпа лазерния си меч в единствената свободна посока, докато халката за окачване опря о стената. Бомбата се озова точно в противоположния край на линията на движение на лазерния меч и Люк я долепи за един от прътите.
Критичният въпрос бе дали експлозията и дъждът от шрапнели след нея нямаше да повредят лазерния меч. Воден от внезапен импулс, Люк се присегна и включи меча. Зеленият лъч трябваше да унищожи шрапнелите, които иначе щяха да ударят меча. На джедая не му оставаше вече друго, освен да чака и да се опитва да не изгуби съзнание в бързо разреждащия се въздух…
Пълнителите избухнаха три секунди преждевременно. Люк стисна зъби. Десетина нажежени до червено метални късчета се забиха в лявата му ръка и в торса. Но пък май бе постигнал онова, на което се надяваше. През разнасящия се дим той разгледа отражението на експлозията върху спретнатата подредба на прътите. Щетите не бяха големи, но може би достатъчни. Джедаят се присегна със Силата, придърпа за дръжката лазерния меч към изкривените от взрива пръти и я завъртя.
Движението бе ограничено, но достатъчно. Частично освободен, лазерният меч се завъртя толкова, че улучи в основата един прът. При следващото му завъртане върху пода паднаха два пръта. Люк го завъртя пак и пак, методично разширявайки пространството около меча си… В следващия миг оръжието се оказа на свобода и се завъртя като перка, разрязвайки всичко по пътя си.
Бели петна танцуваха пред очите на джедая, когато запрати меча към вратата, изряза триъгълна дупка в нея и пусна въздух в настъпващия вакуум. Вдъхна дълбоко въздух и след като зрението му се избистри, придърпа меча. Въртящият се лъч минаваше през прътите като коса през стръкове трева.
Миг по-късно Скайуокър отново беше в изсечения коридор и се опитваше да включи предавателя си, тичайки към дока и кораба си.
— Арту? — извика той. — Чуваш ли ме?
Единственият отговор бе пращене от заглушаването.
Той ускори крачка, призова джедайското си умение и успокои болката в лявата ръка и торса. Готов беше за следващия ход на пиратите.
Но той не последва. Люк влетя в голяма пуста зала, прекоси я и се озова в друг коридор, без да долови нечие присъствие, без да види някого. А така беше, откак се бе измъкнал от капана. Къде ли се бяха скрили пиратите?
Скалата под краката му се разтърси от лек трепет. Някъде далеч избухна слаб взрив. При следващия Люк бе вече извън коридора и прекосяваше следващата зала. Този път експлозията бе доста по-близо.
Изведнъж предавателят му изпука. Люк го включи непохватно…
— Арту!
— Не точно — сухо прозвуча познат глас. — Пак ли загази, Скайуокър?
Люк премига от изненада. След това се усмихна, за пръв път от все сърце, откакто бе стъпил тук.
— Ами да — отвърна той на Мара Джейд. — Помниш ли някога да е било другояче?
ГЛАВА 9
— И да е имало такова нещо, трябва ми време, за да се сетя — призна Мара, наблюдавайки замислено от илюминатора на мостика на „Звезден лед“ астероидния пояс отпред. — Но пък и идеята да превземеш сам пиратско свърталище надхвърля дори обичайното равнище на твоята дързост. Какво всъщност правиш там?
— Опитвам се да се измъкна — кратко отвърна Люк. — А ти какво правиш тук?
— Карде ме помоли да проверя как си — обясни тя. — Смяташе, че може да се нуждаеш от помощ.
— Нуждая се — призна Люк. — Къде си?
— В момента те наблюдавам отвън — отвърна Мара и се намръщи. — Това на главния астероид експлозия ли беше? Да не си заложил мини?
— Не, но някой го е направил… чувам взривове. Ти виждаш ли какво става?
Капитан Шърли Фаун, която седеше в съседното кресло, потупа Мара по рамото.