Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— От пет години си го имаме този капан за джедаи — продължи гласът. — Йовинската ти академия сееше твои ученици из цялата галактика и разбрахме, че няма начин някой да не цъфне и при нас. Затова им подготвихме изненада. Не сме очаквали да се появи самият върховен джедай. Е, какво ще кажеш?
— Добре измислено — призна Люк и изпита здравината на прътите с ръце и рамене. Можеше да си спести усилията. — Не вярвам да ме задържи задълго.
— Нямаш представа, колко време може да те задържи — отвърна гласът. — Едва ли си видял къде се озова мечът ти?
Люк изобщо не можеше да си спомни кога го беше изпуснал. Успя да го зърне с крайчеца на окото на петнайсетина метра, приклещен като него между кръстосаните пръти.
— Както виждаш, там прътите са много по-нагъсто — със задоволство отбеляза гласът. — Здраво е хванат.
Скайуокър се усмихна. Очевидно въпреки цялата си подготовка пиратите не бяха научили достатъчно за джедаите. Присягайки се със Силата, той включи меча. Зеленият лъч оживя със съскане. Скайуокър отново се присегна със Силата и се опита да завърти дръжката.
Не се получи.
— Схващаш ли гениалността на замисъла — словоохотливо изкоментира гласът. — Под такъв ъгъл е заклещен, че лъчът не докосва прътите. Какво ще кажеш?
Люк не отвърна. Лазерният меч бе обездвижен настрани, но пък можеше да се движи свободно напред-назад. Той стисна със Силата дръжката и бутна меча напред.
— Така може — не се забави гласът в мига, когато мечът помръдна. — Но няма нищо да постигнеш. Прътите остават извън обхвата на лъча.
Лъчът докосна стената. Джедаят продължи да придвижва напред меча, притискайки лъча към метала.
— И, естествено, не сме глупаци, че да оставим някакво важно оборудване точно зад тези стени — завърши гласът. — Бива си го капанчето, нали?
— Дума да няма — отвърна Люк. — И сега какво?
— Ти как мислиш? — отвърна с въпрос гласът, станал изведнъж сериозен. — Известни са ни способностите на джедаите, Скайуокър… Сигурно по време на кратката си разходка из базата си научил достатъчно за операциите ни, та да пратиш всички в наказателните колонии на Фодурант или Бийчън за двайсет години. Ако си мислиш, че ще ти позволим да го направиш, лъжеш се.
Люк се усмихна горчиво. Пиратът беше прав. Разгръщайки пълните си джедайски умения, той можеше да проникне достатъчно дълбоко в мислите на всеки един. Безотговорно бе пропуснал да го направи.
— Какво желаете? Сделка?
— Никаква сделка — отсече гласът. — Желаем да умреш.
— Това шега ли е? — сухо попита Люк. Прътите може и да бяха по-силни от човешки ръце, но не можеха да бъдат предел за възможностите на един джедай. Извиването им щеше да отнеме доста сили и време, но той несъмнено владееше в достатъчна степен Силата, за да се справи с подобна задача. — Ще почакате да умра от старост, или имате нещо по-бързо наум?
— Малко ще съжалявам — отвърна гласът. — Загуба ще е да те ликвидираме, особено като се имат предвид и парите, дадени за построяването на този капан. Но днес никой нищо не дава за заловен джедай. А и някой да се навие да даде, тази клетка няма да те задържи достатъчно, за да стане размяната. Така че сбогом, Скайуокър.
Нещо щракна и високоговорителят млъкна… В настъпилата тишина Люк чу някакъв нов шум. Тихо съскаше газ.
Той си пое дълбоко дъх и се присегна със Силата. Джедайските умения включваха и неутрализиране на отрови, така че едва ли щеше да загине точно от това. Но нямаше никакво време да се разтакава с измъкването от тук. Люк затвори очи, присегна се със Силата и започна да извива един от прътите настрани от лицето си.
И тогава със закъснение проумя истината. Пиратите не му пускаха газ, те изпомпваха въздуха от помещението.
Дори и джедай не можеше да оцелее дълго без въздух.
Люк отново вдъхна дълбоко и отхвърли нарастващия страх. „Джедаят трябва да действа спокоен, в хармония със Силата.“ Добре. Арту и изтребителят му може би вече бяха в ръцете на пиратите. И да не беше така, невъзможно бе да прекара машината през тесните и криви коридори. Беше сам. Не разполагаше с помощни средства освен с дреболии, които носеше със себе си: предавател, фенерче, електронен бележник… И два резервни пълнителя за бластер.
Люк се присегна със Силата, извади двете кутийки от калъфите на колана си и ги вдигна на височината на очите си. В разгара на бунта геният на механиката генерал Ейрен Кракен бе открил начин за взривяване на резервни пълнители. Два или повече трябваше да се прилепят един към друг със свалени предпазители за свръхнатоварване. След трийсет секунди гърмяха със силата на средна граната.