Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— И все пак предлагам да хвърлим един поглед — настоя Мара, влагайки в гласа си твърдост, която превърна думите й в заповед. — Скайуокър, ти си най-бърз. Ще се опиташ ли да го догониш?
— Мога да опитам — отвърна Люк. Тонът на гласа му бе странен. И той ли като нея бе уловил особеното излъчване от този кораб? — Ще се справиш ли без мен?
— Мисля, че да — каза Мара. — Сигурно съвсем наближаваме края на защитната система на пиратите.
— Добре, Арту, активирай всички сензори и рекордери. Нали ще искаме пълен запис.
Дроидът избипка утвърдително. Изненадвайки дори Мара с рязко движение, изтребителят промени курса и се стрелна към натрапника. Люк избягна сблъсъка с астероидите, но се пъхна сред тях за прикритие. Мара взе на прицел неизвестния изтребител, в случай че решеше да се сражава.
Люк приближаваше, а непознатият по никакъв начин не реагираше. Нима натрапникът се бе разсеял? Абсурд! Тогава какво ставаше?
Люк почти достигна бойно разстояние. Зад него един странстващ астероид лениво се носеше между натрапника и мерника на Мара…
Единственото предупреждение за нея бе внезапното трепване в чувствата на Люк. Миг по-късно тя зърна неизвестния кораб, който се стрелна с невероятна скорост към края на астероидното поле.
— Ето го! — извика Торв.
Мара се опита да завърти турболазера си, за да го вземе отново на мушка, но беше късно. Друг астероид се изпречи отпреде й. Отвъд скалния къс трепна псевдодвижение и изтребителят изчезна в хиперпространството. Някой изруга тихо в интеркома.
— Предавам се — каза Фаун. — Какво беше това, по дяволите?
— И аз се чудя — отвърна Мара. — Люк, още ли си там?
— Тук съм — отговори джедаят. — Видя ли какво стана?
— Донякъде — каза Мара. — Изчака, докато един астероид застана между нас, и направи скок.
— Интересно — отбеляза Люк. — Корабът излъчи много странна отметка, когато се задвижи… записах каквото можах, но едва ли сензорите ми са засекли много.
— Може би затова е изчакал, докато се скри от погледа ни.
— Нищо чудно — съгласи се Скайуокър. — Сигурно е решил, че кораб като вашия има по-добри сензори от моя.
Мара потърка долната си устна.
— Без да го последваш в хиперпространството, не можеш да направиш много. Искаш ли да ни прехвърлиш данните от сензорите си?
Астромеханичният дроид издаде груб звук.
— Спокойно, Арту — успокои го Люк. — Можем да го приемем като такса за спасяването ми.
— Част от таксата — поправи го Мара. — После ще уговаряме останалата.
— Добре — съгласи се Скайуокър. — Пращам ви данните.
— Благодаря — отвърна Мара. — Имаш ли нужда от още нещо, Люк?
— Големи сте кожодери — сухо отговори той. — Сериозно, благодаря за всичко!
— Радвам се, че успяхме да ти помогнем — каза Джейд. — Не забравяй, че си ранен.
— Няма — увери я той. — Арту вече изтегли списък на най-близките медицински фрегати на Новата република. Довиждане.
— Довиждане. Пази се.
Предавателят изпука и трепвайки от псевдодвижението, изтребителят скочи в светлинна скорост. Мара се загледа замислено след него. Усети странна смесица от чувства. Докладите за славните изпълнения на Люк, които бе чела… представляваха бледо подобие на онова, което направи пред очите й днес. Какво се бе случило с него? Или най-сетне идваше на себе си?
— Джейд — прозвуча гласът на Фаун. — А сега какво?
Мара въздъхна тихо и пропъди Люк от мислите си.
— Ще изпратим доклад до Карде — каза тя и набързо пресметна времето. — Не зная дали ще ни повика за срещата на Носкен, или ще ни изпрати да проследим пиратите.
— Добре — отвърна капитанът. — Между другото, Джейд, ако никой не ти го е казвал досега, двамата със Скайуокър сте нелош екип.
Мара се загледа в носещите се насреща й астероиди.
— Дръж си езика, Фаун — тихо каза тя.
ГЛАВА 10
В тази част на Дордолум бе горещо пладне. Сред тежката жега душният въздух затискаше смълчаната тълпа като мокро вълнено одеяло. Говорителят, който крещеше на множеството от минарето на пиедестала на общественото мнение, сякаш допълнително засилваше жегата. Но за разлика от мъртвилото на пека в неговата жар кипеше страст. С умело поднесена смес от думи, образи и сценично поведение той довеждаше до екстаз къкрещото в многоликата тълпа негодувание. Почти всеки, който слушаше пламенната филипика, таеше поне едно глухо недоволство: ишорците не обичаха диамалците, барабелците — родианците, акуалишците — хората. И почти всички недолюбваха ботанците. Като впери поглед над тълпата в претенциозната емблема на притежаваната от ботанците корабна компания „Солферин“, която стърчеше от другата страна на площада, Дренд Навет си позволи да се усмихне крадешком. Хубав ден за бунт.