Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Търси го колкото си искаш — отвърна контролата. Гласът прозвуча от друг високоговорител, напред в коридора. Явно следяха движението на Люк. — Тук няма да намериш събеседник за това. Но ти благодаря за потвърждението, че си дошъл затова.
— Моля, моля — отвърна Скайуокър.
Предупреждението отново затрептя в съзнанието му и той стисна зъби. Коридорът пред него правеше лек завой надясно, зад завоя го чакаха в засада. Изпълнението беше класическо — противникът да бъде склещен на кръстопът или завой, за да бъде подложен на кръстосан огън, без двете групи нападатели да се изпозастрелят взаимно. Скайуокър усети как пиратите, които бе оставил в склада, излязоха в коридора. Няколко удара на сърцето го деляха от откриването на огън в гърба му.
Но отработената реакция на пиратите едва ли включваше свободно тичащ из базата им джедай. Вляво отпред имаше тежка врата, която издаваше наличието на страничен коридор. Бластерът, който бе оставил в склада, едва ли би я пробил, но Люк разполагаше с други начини за отваряне на врати. Той отново включи лазерния си меч и замахна към ключалката. Вратата тежко се плъзна встрани…
Лампичката в съзнанието му трепна и Скайуокър отскочи тъкмо навреме, за да отбие с лазерния меч три бластерни изстрела. Установявайки новото развитие, излезлите от склада пирати се хвърлиха напред. Джедаят отби още два изстрела и скочи през отварящата се врата в широк коридор.
За разлика от грубо изсечените помещения в частта от базата, която досега бе видял, този коридор сякаш бе взет от някой кръстосвач. Широк беше около четири метра, със стени, облечени в гладък метал. На около двайсет метра напред свършваше на буквата Т в един от грубо изсечените коридори. Източници на светлина имаше зад гърба на Люк и в срещуположния край. Тя все пак бе достатъчна, за да се види, че таванът, стените и подът са покрити с кръгчета, широки три сантиметра и разположени на десетина сантиметра едно от друго. Джедаят не усещаше никой да се спотайва зад ъглите. Явно наистина бе действал изненадващо.
И все пак усещането му за опасност оставаше. Нещо в коридора напред… Но зад гърба му идваха две групи врагове и нямаше друг избор, освен да тръгне напред.
Едва направи четири крачки, когато гравитацията рязко смени полюсите си и той се блъсна в тавана. Стана съвършено ненадейно, главата и раменете му се удариха силно, последвани от останалата част на тялото. Останал без въздух, Люк отвори широко уста, за да вдъхне. Но преди да бе поел и половин глътка, отново полетя, този път настрани, към една от стените, и се удари тежко в нея. Нова вълна болка премина през главата, раменете и левия му хълбок. Той понечи да се залови за нещо, но гладкият метал не предлагаше никаква опора. Джедаят се присегна със Силата и усети, че гравитацията отново ще смени полюсите си. Новият под се превърна в таван и Скайуокър полетя към противоположната стена.
Но този път не падна на гладък метал. В последния миг видя, че онова, което бе сметнал за декоративна шарка, всъщност бяха сплеснатите глави на метални пръти. Сега те стърчаха от стената като гора от тъпи копия, готови да го посрещнат.
Люк стисна зъби, присегна се със Силата и протегна напред ръце. Не можеше да се промуши между тях, но сграбчеше ли два, щеше поне малко да омекоти удара. Улови двата пръта, пресрещащи лицето и гърдите му, и се присегна със Силата, за да забави падането си. Успя и за кратко се задържа над прътите…
В следващия миг обаче бе плътно притиснат към тях. Изскочили напред, прътите от стената зад него притиснаха гърба и краката му. Въздухът отново излезе от дробовете му и той простена. Опита се да се навре сред гората от пръти, които безмилостно се забиваха в тялото му. Нови два, изскочили един срещу друг, го склещиха още по-натясно. Полюсите на гравитацията отново се смениха и всяка част от тялото му се оказа притисната от двойка пръти…
След известно време гравитацията възвърна нормалната си посока и той се оказа притиснат в повече или по-малко изправено положение.
— Чудесно — подигравателно се обади гласът на контролата. — Сюрпризче, а?
— Мъничко — призна си Люк, опитвайки се да спре световъртежа след многократното сменяне на посоката на гравитацията, и завъртя очи с напълно обездвижена глава. Цялата дължина на коридора между двете затворени сега врати бе изпълнена с гъсто скеле.