Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Шансът е много малък.
— Ако продължим да го обсъждаме, съвсем ще се изчерпа.
— Все едно слушам Хан Соло — каза Мара. Но всъщност Скайуокър беше прав и сякаш за да подчертае думите му, другото възвишение също започна да се срутва. — Печелиш. Да действаме.
— Арту, тръгвай! — нареди Люк.
Дроидът изпиука злочесто, но се подчини, изведе изтребителя от дока и го насочи към „Звезден лед“.
— Фаун? — повика Мара.
— Спомагателното прехващане е подготвено в полудока — отговори капитанът. — Външната врата на щирбордовата барокамера е отворена, атмосферната бариера е активирана и Крикъл чака с комплекта за първа помощ. Готови сме.
— Чу ли, Люк?
— Да — отвърна Скайуокър. — Ще ме извадите от транса с фразата „Добре дошъл на борда“.
— „Добре дошъл на борда“ — повтори Джейд.
— Започваме. Не ме изпускайте!
Мара се усмихна. „Не ме изпускайте.“ Някога тези думи имаха съвсем различен смисъл за нея — Люк Скайуокър в мерника на бластера й, кънтящата в мислите й заповед на умиращия император да убие новоизлюпения джедай… Тази драма се бе разиграла преди десет години в планината Тантис. Сега гласът на императора бе само далечен и блед спомен.
Но сега своя драма изживяваше Скайуокър… Откъм него долетя някакво трепване. Мара се съсредоточи и видя зеления лъч на лазерния меч, който разрязваше дебелия метал на вратата. Изведнъж джедаят изчезна.
— Фаун — повика Мара капитана на „Звезден лед“, затвори очи и с пълна съсредоточеност се присегна със Силата. Но не успя да улови присъствието на Люк. Или бе изпаднал в зазимен транс, или бе умрял.
— Ето го — каза Фаун.
Мара отвори очи. Подобен на чучело, Скайуокър се носеше бързо към тях през пространството. Крайниците му се размахваха безжизнени, тялото му се въртеше през глава, а заревото от продължаващите на астероида експлозии придаваха на цялата сцена фантастичен вид.
„Звезден лед“ се гмурна рязко, стресвайки Мара. Фаун насочи кораба така, че да пресече траекторията на Люк. Джейд се намръщи и се опита да изчисли траекторията и скоростта в момента на пресичането. С помощта на компютъра капитан Фаун първа стигна до отговора.
— Имаме проблем — сериозно каза тя. — Със скоростта, с която трябва да се движа, за да го уловя, или ще отскочи от корпуса, или така ще се блъсне в стената на барокамерата, че ще си строши врата.
— Улови го — отвърна Мара, натисна бутона за бързо разкопчаване на предпазните колани и скочи. — Аз ще се погрижа да оцелее.
Мара стигна до барокамерата миг преди Скайуокър да пристигне, въртейки се опасно.
— Според компютъра сме в час — съобщи Фаун, докато Мара се взираше през атмосферната бариера. — Сблъсък след десет секунди.
Джейд пое дълбоко въздух, хвана се за преградата на барокамерата и се присегна със Силата.
Императорът й бе дал първоначалните знания за придвижването на предмети, впоследствие Скайуокър ги бе развил по време на прехода им през горите на Уейланд и още веднъж — през краткия й престой в академията му на Йовин. После тя продължи да се упражнява сама и според нея бе станала доста изкусна.
Но раздвижването на малки предмети, като лазерен меч, беше едно, а улавянето на падащия Скайуокър — съвсем различно нещо. Все едно да се опиташе да спре „Звезден лед“ със зъби. Тя вложи изцяло себе си. Смътно осъзна, че тялото й се сковава от напрежение. Целта беше поне да забави движението на Люк, преди да профучи край нея през атмосферната бариера. Ето че усети как тялото му се забавя… не беше достатъчно… В последния миг направи крачка встрани от преградата и се изпречи на пътя на Люк.
Тялото му се блъсна с пълна сила в нея. Ударът отпрати и двамата надалеч…
— Добре дошъл на борда — останала без дъх каза Мара миг преди двамата да се строполят на палубата.
Е, не беше чак толкова болезнено, колкото очакваше. Тя премига, опитвайки се да прогони танцуващите пред очите й звездички…
— Благодаря — пресипнало пошепна Люк в ухото й.
Звездите се разбягаха от очите й и Джейд съзря нечие непознато лице… на джедая, но променено до неузнаваемост. Той стоеше на ръце и колене над нея, очевидно излязъл от транса навреме, за да поеме част от удара, вместо да й се стовари с цялата си тежест.
— Няма защо — отвърна тя. — Добра дегизировка.
— Благодаря — каза Люк. — Почти свърши работа.
— „Почти“ не означава достатъчно, нали? — отбеляза Мара. — Защо не използва Силата, за да ги заблудиш?
— Опитвам се да използвам Силата само когато е съвършено наложително — отговори джедаят. — В този случай не ми се стори съвършено наложително.