Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Хайде, господа, да започваме наддаването! — извика той. — Кой ще бъде пръв? Пет лири ли чух? Пет лири, господа…
— Чия е кошницата? — провикна се нечий глас.
Не беше тайна коя кошница на кое момиче принадлежи, но обикновено не се налагаше да се пита, защото ухажорите се постараваха да узнаят това предварително. Въпросът — първият подобен въпрос за деня — предизвика лек кикот. Когато аукционерът погледна малкото картонче и прочете високо името й, на Никол вече наистина й се прииска да умре.
Възцари се мълчание. Стотици очи се обърнаха към нея. И тогава някой каза:
— Десет пенса!
Силен смях посрещна това обидно ниско предложение. Никол се вцепени. Това навярно бе само лош сън. Нима щяха да й се подиграят така жестоко?!
— Десет пенса — повтори аукционерът облекчен, че все пак има предложение. — Някой дава ли една лира? Една лира ли чух?
— Една лира — обади се нечий дрезгав глас.
Погледът на Никол, замъглен от сълзи, подири новия наддавач. Той носеше бяло ленено сако и сламена шапка и беше ужасно пиян. Преди да успее да се овладее, тя хвърли измъчен поглед към херцога и видя, че е разярен и че се е вторачил в мъжа в бяло с вид на човек, който на драго сърце би го убил. После той се обърна към нея и я погледна.
Съчувствието, смекчило изражението му, бе вече напълно непоносимо. То бе последното нещо, което Никол очакваше от него, и заплашваше да я съсипе окончателно. Тя си пое дълбоко дъх и забоде поглед в земята, полагайки нечовешки усилия да не избухне в плач. Внезапно някой улови ръката й. Беше Реджина. Наддаването очевидно щеше да завърши на една лира. Никой да не бе предложил да купи кошницата й, унижението щеше да е по-малко.
— Мразя ги — каза Реджина. — Прибираме се вкъщи.
Никол не можа да каже нищо.
— Една лира — прогърмя гласът на аукционера. — Един път… Втори път…
И тогава един дълбок, силен глас — глас, който Никол познаваше твърде добре, — се извиси над тълпата и накара всички да млъкнат.
— Петстотин лири — заяви херцог Клейбъроу.
Настъпи пълна тишина. Аукционерът се опомни пръв и засиял удари с чукчето.
— Петстотин лири! — извика той. — Каза ли някой петстотин и петдесет? Имаме петстотин лири първи път… Петстотин лири втори път… Дава ли някой петстотин и петдесет? Не? Петстотин лири трети път и продадено! Продадено на херцог Клейбъроу за петстотин лири!
11
Елизабет първа наруши слисаната тишина, която ги обкръжаваше.
— Ейдриън! — извика тя. — Виж какво направи!
Херцогът трепна. Погледът му се стрелна над главата й и срещна погледа на Никол. Тя стоеше с ококорени, невярващи очи. Жестокостта на неговите събратя-благородници спрямо нея по време на наддаването за кошницата й бе разпалила гнева му. Беше наблюдавал мрачно как Никол се опитва да скрие болката, която прозираше иззад вкамененото й, гордо изражение. Искал бе да убие приятеля на Робърт заради смешното му предложение от една лира. И когато разбра, че контрапредложение няма да има и че обядът на Никол ще бъде купен за толкова унизителна цена, й се бе притекъл на помощ с невероятната сума от петстотин лири.
Нямаше сила, която би могла да му попречи да я спаси от унижението, ала херцогът предпочиташе да приеме, че в подобна ситуация би сторил същото за когото и да било друг. Не искаше да разсъждава по-дълбоко над мотивите за постъпката си. Но ще го разбере ли Елизабет?
Той откъсна очи от Никол, питайки се от колко ли време двамата се взират един в друг.
— Елизабет… — поде нерешително.
Тя стисна с ръце.
— Ти си истински герой!
Очите му се разшириха.
Елизабет се вкопчи в ръката му засияла.
— Колко умно постъпи! Сега всички ще знаят, че си я взел под своя закрила и никой вече няма да се осмели да я прави за посмешище!
— Божичко, как може да си толкова добра? — възкликна тихо той. На лицето й се изписа объркване.
Можеше да й разкрие поне част от истината.
— Ядосах се, когато видях как се подиграват с нея. Винаги съм ненавиждал подобни оскърбления. — За миг си припомни как баща му се бе подигравал също толкова жестоко с майка му, как се бе подигравал на собствения си син, как бе омаловажавал всяко негово усилие и постижение, с което детето би трябвало да се гордее. Детето… самият той.
— Знам, и точно затова те о… те харесвам толкова много — каза тя, като стисна ръката му. — Хората чакат, Ейдриън. Трябва да отидеш да вземеш кошницата й. — Аукционерът вече беше започнал наддаването за последните два обяда.