Време на презрение

До съседната маса стоеше Сабрина Глевисиг, увлечена в разговор с непозната за него магьосница с яркочервени коси. Носеше бяла пола и блуза от бял жоржет. Блузата, подобно на тази на Сабрина, беше напълно прозрачна, но имаше няколко стратегически разположени бродерии. Гералт забеляза, че бродериите имат любопитно свойство — едновременно прикриваха и подчертаваха съответните места.

Магьосниците разговаряха, като похапваха резенчета с майонеза. Приказваха тихо и на Старата реч. И макар че не гледаха към него, те явно говореха по негов адрес. Той напрегна изострения си вещерски слух, правейки се, че се интересува изключително от скаридите.

— … С Йенефер? — уточни червенокосата, играейки си с гердана от перли, обвил врата й така, че изглеждаше като нашийник. — Сериозно ли говориш, Сабрина?

— Напълно — отвърна Сабрина Глевисиг. — Няма да повярваш, но това продължава вече няколко години. И изобщо не мога да разбера как я понася тази коварна гадина.

— На какво се учудваш? Направила му е магия — и го държи. Малко ли пъти и самата аз съм го вършила?

— Но нали той е вещер? Не се поддава на такива магии. Или поне — на толкова продължителни.

— Значи е любов — въздъхна червенокосата. — А любовта е сляпа.

— Той е сляп — намръщи се Сабрина. — Ще повярваш ли, Марти, тя си позволи да ме представи като своя приятелка от училище. По дяволите, тя е по-стара от мен с… Както и да е. Казвам ти — тя ревнува своя вещер. Малката Мериголд само му се усмихна, а тази вещица я наруга, без да подбира думи, и я изгони. А сега… Погледни само. Стои там, разговаря с Францеска, но не изпуска от поглед вещера.

— Страх я е, че ще го отведем поне за тази нощ — изкикоти се червенокосата. — Какво ще кажеш, Сабрина? Да опитаме ли? Момчето е привлекателно, не е като нашите самозабравили се хърбели с техните претенции и комплекси…

— Говори по-тихо, Марти — прошепна Сабрина. — Не гледай към него и не се усмихвай. Йенефер ни наблюдава. И бъди на ниво. Искаш да го съблазниш? Това не изглежда красиво.

— Хм, права си — съгласи се след кратък размисъл Марти. — А ако, например, той дойде и предложи сам?

— Тогава — Сабрина Глевисиг погледна вещера хищно с черните си очи, — бих му дала, без да се замисля, дори и върху камъните.

— А аз — изкикоти се Марти — дори и върху таралеж.

Вперил поглед в покривката на масата, вещерът прикри смаяното си изражение зад една скарида и лист маруля, страшно доволен, че мутацията на кръвоносните му съдове прави невъзможно изчервяването му.

— Вещерю Гералт?

Той преглътна скаридата и се обърна. Застаналият пред него магьосник с познати черти на лицето леко се усмихна, докосвайки покритите с бродерия ревери на виолетовия си дублет.

— Дорегарай от Воле. Ние се познаваме. Срещали сме се…

— Помня. Извинявай, че не те познах веднага. Радвам се, че те виждам…

Магьосникът се усмихна доста по-широко и взе два бокала от подноса на минаващия наблизо сервитьор.

— Наблюдавам те от известно време — каза той, подавайки един от бокалите на Гералт. — Казваш, че се радваш на всички, на които те представя Йенефер. Лицемерие или липса на критичност?