Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— Ще си подърдорим — съгласих се.
— Яа. Добре тогава.
— Яа. — Затворих.
Знаех, че следващият разговор ще е по-проблематичен. По-рискован, но може би по-полезен.
Набрах номера и зачаках. Казах си, че ако онези в Манила наистина са били от ЦРУ, така и така съм се накиснал в лайната и обаждането няма чак толкова да влоши положението ми. Но ако не бяха, обаждането в самото ЦРУ беше най-добрият начин да разбера.
И този път от другата страна отговориха бързо с едно „хай“. Усмихнах се и за миг се зачудих дали Тацу не е взел под крилото си този младеж. Подозирах, че е така.
Томохиса Канезаки беше трето поколение японски американец и изгряваща звезда в токийската резидентура на ЦРУ. През последните години пътищата ни се бяха преплитали нееднократно в някои от онези нефигуриращи в документацията операции и също като с Тацу бяхме успели да се сработим във взаимно изгоден модус вивенди. Беше време да изпробвам границите на тези двусмислени отношения.
— Здрасти — казах на английски, като знаех, че ще познае поздрава и гласа ми.
След кратко мълчание той също отвърна на английски:
— Чудех се кога ли ще ми се обадиш.
— Ето ме.
— Работа ли търсиш?
— Имаш ли работа за мен?
— Не и от твоята компетенция. Критичното положение след единайсети септември започва да се уталожва. Тук за известно време станахме наистина безмилостни, но вече взе да ни минава. Ако работехме в Департамента по дивеча и риболова, можехме да наречем сегашните си програми „Улови и пусни на свобода“.
— Съжалявам да го чуя.
— Съжалявам, че го казвам.
— Не си търся работа.
— Така ли?
— Така. Гледам да се държа встрани от бизнеса. Много е опасен.
Той се разсмя.
— Трябва ми услуга — казах.
— Давай.
— Чух, че наскоро е имало стрелба. В един мол в Манила.
След известна пауза Канезаки се обади.
— И аз така чух.
Мамка му. Не си представях как е могъл да разбере за стрелбата, ако ЦРУ не са били замесени по някакъв начин. Май не трябваше да му се обаждам. Ала вече беше късно.
— Знаеш ли нещо за починалите? Чух, че били служители на компанията.
Още една пауза.
— Бивши служители.
Бивши служители? Интересно.
— Да знаеш какво са правили там?
— Не.
— Аз може би знам. Ако ти кажа, ще видиш ли какво можеш да изровиш?
— Ще направя каквото мога.
Не съвсем твърдо обещание, но колкото, толкова.
— Били са там на среща с един тип на име Манхайм Лави, израелски гражданин, пребиваващ в Южна Африка. Провери си досиетата и ще разбереш кой е.
Поредната пауза.
— Откъде знаеш?
Рефлекс. Знаеше, че няма да му отговоря.
— Провери си досиетата — повторих.
— Знам кой е Мани.
Трябваше да се досетя. Когато се чухме за последен път, Канезаки отговаряше за няколко антитерористични инициативи в Югоизточна Азия. Ако беше достатъчно добре информиран, а той беше, Мани сто процента се е появил на екрана на радара му.
— Добре. Имаш ли представа защо някакви бивши служители ще се срещат с него в Манила?
— Имената им са Калвър и Гибънс. Пенсионирали са се преди две години. Били са в отдел ДИ — Далечен изток. Не съм ги срещал, докато са работили тук, но доста други хора ги познават, така че се разшумя страхотно около смъртта им. Всички само за това говорят.
— Ако научиш нещо повече, ще се радвам да ми го кажеш. На кого са докладвали, докато са били на държавна работа, с какво са се занимавали напоследък. Такива работи.
Пауза.
— Кажи ми, че не си замесен.
— Казах ти, вече не се занимавам с тези неща.
— Ами? А с какво се занимаваш?
— Мисля да вляза в бизнеса с поздравителни картички.
— Много смешно. Ще си носиш ли телефон в обувката?
Усмихнах се.
— Ще ти бъда признателен за всяка идея.
— Знаеш къде да търсиш — каза той. Имаше предвид чатрума.
— Мерси.
— И не забравяй. Улицата не е еднопосочна. Заради теб поемам доста рискове. Очаквам в замяна полезна информация.
— Разбира се — затворих и изключих телефона. Обух си шортите и направих всекидневните си упражнения от двеста и петдесет хиндуистки лицеви опори, петстотин хиндуистки клякания, няколко минути коремни преси и друга калистеника и разтягания. Онова, което се постига за трийсет минути непрекъсната физическа дейност с нищо друго на разположение, освен пода, тежестта на тялото и гравитацията, би могло да изхвърли от бизнеса всички производители на фитнес оборудване, ако хората разберат.
Когато свърших, влязох в душ кабината. Намазах си физиономията с пяна за бръснене и потръпнах от болка, когато си докоснах бузата. Погледнах се в огледалната стена и видях, че бузата ми е охлузена. След това забелязах, че и ръцете ми са изпъстрени със сини и морави петна. По дяволите, имах късмет, че чантата не беше пълна с нещо по-тежко. И че си извърнах лицето навреме, когато ме цапардоса с глава.