Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
„Пиле в кутия“ е само на няколко пресечки от офиса. На паркинга му стърчи гигантско пиле, набучено на кол, а пържените пилета, които сервират, са фантастични.
Двете с Лула си взехме голяма кутия и я занесохме до една от масите.
— Хайде да си изясним нещата — предложи Лула. — Еди Дечуч отива в Ричмънд, за да вземе малко цигари. Докато е там, Луи Ди ритва камбаната и нещо се обърква. Но не знаем какво.
Избрах си кълка и кимнах.
— Чучи се връща в Трентън с цигарите, оставя част от тях при Дуги, а после го арестуват, докато се опитва да занесе останалите в Ню Йорк.
Кимнах още веднъж.
— А след това Лорета Ричи умира и Чучи избягва от нас.
— Точно така. После Дуги изчезва. Бени и Зиги търсят Дечуч. Той пък търси нещо, а ние отново не знаем какво. Някой пък открадва телешкия бут от фризера на Дуги.
— А сега и Откаченяка се е изпарил — добави Лула. — Дечуч е вярвал, че онова нещо е у него. Ти обаче му казваш, че е у теб. И Чучи ти предлага мангизи, но не и Откаченяка.
— Да.
— Това е най-страхотната дивотия, която някога съм чувала — промърмори Лула, като захапа кълката си.
Тя замълча, задъвка и след миг ококори очи.
— Ъъъх — изстена Лула, после започна да размахва ръце и да стиска гърлото си.
— Добре ли си? — попитах разтревожено. Лула отново се хвана за гърлото.
— Прасни я по гърба — предложи ми някой от съседната маса.
— Това не помага — опроверга го друг. — Трябва да се направи онзи номер на Хаймлих.
Втурнах се към Лула и се опитах да я обгърна с ръце, за да приложа номера на Хаймлих, но ръцете ми не бяха достатъчно дълги.
Едър мъж се приближи към нас, хвана Лула в мечешка прегръдка изотзад и я стисна.
— Пту — изхърка Лула.
Голямо парче пилешко излетя от устата й и фрасна по главата едно хлапе, което седеше през две маси от нас.
— Трябва да отслабнеш малко — посъветвах я приятелски.
— Ами. Просто имам едър кокал.
Всички наоколо се успокоиха, а Лула засмука шейка си.
— Докато умирах, ми дойде чудесна идея — рече след малко. — Съвсем ясно ми е какъв трябва да е следващият ти ход. Кажи на Чучи, че си решила да сключиш сделка с него срещу добро заплащане. А когато той дойде да си прибере нещото, ще го хванем. И след това ще го накараме да говори.
— Досега нямахме късмет със залавянето на Дечуч.
— Да, но какво можеш да загубиш? Той бездруго няма какво да ти вземе.
Това беше вярно.
— Обади се на Мери Маги и й кажи за сделката — посъветва ме Лула.
Намерих си мобифона и набрах номера на Мери Маги, но никой не ми отговори. Оставих й съобщение и я помолих да ми звънне.
Прибирах телефона в чантата си, когато се появи Джойс.
— Видях колата ти на паркинга — каза тя. — Как очаквате да намерите Еди Дечуч, като седите тук и се тъпчете с пиле?
— Той току-що си тръгна — обясни й Лула. — Можехме да го закараме в полицията, но решихме, че е прекалено лесно. Обичаме предизвикателствата.
— Вие двете дори не знаете какво е предизвикателство — заяде се Джойс. — Абсолютни смотанячки сте. Дебелата и Тъпата. Направо сте жалки.
— Само дето не сме толкова жалки, че да си имаме проблеми с яхния от скариди — отвърна Лула.
Джойс замълча. Не беше сигурна дали Лула е извършила пъкленото дело, или само я провокираше.
Пейджърът на Джойс забръмча. Тя погледна дисплея и изкриви устни в усмивка.
— Трябва да тръгвам. Имам информация за Дечуч. Срамота е, че вие двете тъпанарки няма какво друго да правите, освен да седите и да се тъпчете. Но пък като ви гледам, предполагам, че най-много за това ви бива.
— Да, а като се съди по твоя външен вид, най умееш да тичаш след хвърлени пръчки и да виеш към луната — изхили се Лула.
— Да ти го начукам — отвърна Джойс и се понесе към колата си.
— Хм — изсумтя Лула. — Очаквах нещо по-оригинално. Май Джойс не е във форма днес.
— Знаеш ли какво би трябвало да направим? — попитах я. — Би трябвало да проследим Джойс.
Лула вече събираше храната.
— Направо ми четеш мислите — ухили се тя.
В мига, когато Джойс напусна паркинга, ние се метнахме в хондата. Лула сложи кутията с пиле и бисквитите в скута си. Пъхнахме напитките в стойката за чаши и потеглихме.
— Обзалагам се, че Джойс ни излъга — каза Лула. — Сигурна съм, че не разполага с информация. Вероятно отива в универсалния магазин.
Останах няколко коли назад, за да не дам възможност на Джойс да ме види, но не свалях очи от задната й броня. През задния й прозорец се виждаха две глави. Явно си бе намерила помощник.