Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Случайно да си се чувала с леля Фло или чичо Бинго? — поинтересувах се. — Държа да науча какво се е объркало в Ричмънд. Трябва да разбера какво търсят всички. Става дума за нещо, което трябва да се държи на студено. Може би лекарства.
— Откъде знаеш, че трябва да се държи на студено?
— Еди Дечуч ми каза.
— Говорила си с Дечуч?
— Той ми се обади.
Понякога не можех да повярвам на идиотския си късмет. Преследвах издирван престъпник, а той ми се обаждаше по телефона. Не е ли малко странно?
— Ще видя какво мога да науча — обеща Кони.
После се обадих на баба.
— Нуждая се от информация за Еди Дечуч — казах й. — Реших, че би могла да поразпиташ наоколо.
— Какво точно искаш да знаеш?
— Имал е проблем в Ричмънд, а сега търси нещо. Искам да узная какво търси.
— Остави това на мен — ентусиазира се баба.
— Мелвин Бейлър още ли е там?
— Не. Прибра се у дома.
Сбогувах се с баба, а след секунда на вратата ми се почука. Открехнах и надникнах навън. Валери. Беше издокарана в черен костюм с панталон, бяла колосана риза и мъжка вратовръзка в червено и черно. Косата в стил Мег Райън бе пригладена зад ушите й.
— Нов имидж — отбелязах. — По какъв случай?
— Днес е първият ми ден като лесбийка.
— Да бе.
— Сериозно говоря. Запитах се защо трябва да чакам. Започвам всичко отначало. Реших просто да скоча в морето. Ще започна работа. И ще си намеря приятелка. Няма смисъл да си седя у дома и да страдам по проваления си брак.
— Онази вечер мислех, че не говориш сериозно. Имаш ли някакъв опит като лесбийка?
— Не. Но пък надали е чак толкова трудно.
— Не знам дали това ми харесва — промърморих. — Свикнала съм аз да съм черната овца в семейството. А това може да промени статута ми.
— Не ставай глупава — успокои ме Валери. — На никого няма да му пука, че съм лесбийка.
Валери бе живяла прекалено дълго в Калифорния.
— Както и да е — продължи тя, — имам интервю за работа. Добре ли изглеждам? Искам да съм откровена относно новата си сексуална ориентация, но не искам да изглеждам прекалено мъжествена.
— Не искаш да си лесбийка рокер.
— Точно така. Искам да съм изискана лесбийка.
Опитът ми с лесбийките беше доста ограничен и нямах представа как точно изглеждат изисканите. Всъщност познавах лесбийките най-вече от телевизията.
— Не съм сигурна за обувките — рече сестра ми. — Винаги е трудно да подбереш подходящите обувки.
Валери беше обута в елегантни сандали от черна кожа с малко токче. Ноктите на краката й бяха лакирани в яркочервено.
— Мисля, че зависи от това дали искаш мъжки или женски обувки — казах. — Женствена лесбийка ли ще бъдеш или мъжествена?
— Два вида ли има?
— Не знам. Не направи ли проучване?
— Не. Реших, че всичките са еднакви.
Ако й беше трудно да стане лесбийка с дрехите върху себе си, дори не можех да си представя какво щеше да се случи, когато се наложеше да се съблече.
— Кандидатствам за работа в универсалния магазин — похвали се Валери. — А после имам друго интервю за работа в центъра. Чудех се дали не можем да си сменим колите. Искам да се представя в добър вид.
— Каква кола шофираш сега?
— Буика на чичо Шандор.
— Яка кола — отбелязах. — Съвсем лесбийска. Много по-добра от хондичката ми.
— Въобще не се бях сетила за това.
Изпитах леко чувство за вина, тъй като всъщност нямах никаква представа дали лесбийките биха си паднали по буик от 1953, но пък наистина не исках да си сменям колата с Валери. Мразех буика.
Махнах й за довиждане и й пожелах късмет. Тя се понесе по коридора и надолу по стълбите. Рекс излезе от кутията си и ме загледа. Или си мислеше, че съм много умна, или ме смяташе за лоша сестра. Трудно е да разбереш един хамстер. Но затова е и такова добро домашно животно.
Метнах черната си кожена чанта през рамо, грабнах си дънковото яке и заключих вратата. Време беше да се видя отново с Мелвин Бейлър. Изпитвах известна тревога. Еди Дечуч беше опасен. Не ми харесваше начина, по който стреляше по хората без предупреждение. А сега, след като и аз бях сред заплашваните, го харесвах още по-малко.
Смъкнах се по стълбите и тръгнах през фоайето. Надникнах през стъклените врати към паркинга. Еди Дечуч не се виждаше никъде.
Господин Моргенщерн излезе от асансьора.
— Здрасти, сладурче — поздрави ме той. — Леле! Май си се блъснала в дръжката на вратата.
— Това е част от работата ми — обясних учтиво.
Господин Моргенщерн беше много стар. Сигурно на двеста години.
— Вчера видях младия ти приятел, който си тръгваше оттук. Може да е малко странен, но пътува стилно. Харесвам хора, които пътуват стилно — каза господин Моргенщерн.