Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Не отива в магазина — отбелязах. — Насочи се точно в обратната посока. Май се е запътила към центъра.
След десет минути ме осениха лоши предчувствия за намеренията на Джойс.
— Знам къде отива — казах на Лула. — Решила е да говори с Мери Маги Мейсън. Някой й е казал за белия кадилак.
Последвах Джойс в подземния гараж, като поддържах солидна дистанция. Паркирах в другия край и двете с Лула я загледахме очаквателно.
— Охо — подсвирна Лула, — ето я. Джойс и другарчето й. Отиват да си поговорят с Мери Маги.
По дяволите! Познавах Джойс прекалено добре. Бях я виждала как действа. Нахлуваше в домовете на хората с изваден пистолет и претърсваше всички стаи с оправданието, че има основателна причина. Подобно поведение руши репутацията на добрите ловци на престъпници. А най-лошото бе, че понякога постигаше добри резултати. Ако Еди Дечуч се криеше под леглото на Мери Маги, Джойс щеше да го намери.
Не познах партньорката й отдалеч. И двете бяха облечени в черни тениски и черни широки панталони. На гърбовете на тениските им с яркожълти букви бе изписано „Ловци на престъпници“.
— Леле, какви костюми си имат — завистливо отбеляза Лула. — Защо и ние нямаме костюми?
— Защото не искаме да приличаме на олигофрени.
— Точно така. И аз си мислех същото.
Изскочих от колата и викнах на Джойс.
— Хей, Джойс! Почакай една минута. Искам да говоря с теб.
Джойс се обърна към нас изненадано. Присви очи, когато ме видя, и каза нещо на партньорката си. Не можах да чуя думите й. Джойс натисна копчето на асансьора. Вратите се отвориха и Джойс и партньорката й изчезнаха.
Двете с Лула стигнахме до асансьора секунди след като вратите се затвориха. Натиснахме копчето и изчакахме няколко минути.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Лула. — Убедена съм, че асансьорът няма да слезе тук. Онази кучка Джойс го е блокирала.
Заизкачвахме се по стълбите, отначало по-бързо, после съвсем бавно.
— Нещо ми стана на краката — оплака се Лула на петия етаж. — Като гумени са и вече не искат да се движат.
— Продължавай нагоре.
— Лесно ти е да го кажеш. Нямаш проблем да изкатериш кльощавия си задник по стълбите. А виж какво влача аз.
И на мен не ми беше лесно. Потях се и едва дишах.
— Трябва да влезем във форма — казах на Лула. — Да почнем да ходим на фитнес или нещо такова.
— По-скоро бих си направила харакири.
Бях на същото мнение.
Най-после стигнахме до седмия етаж. Вратата на Мери Маги беше отворена и тя и Джойс си крещяха.
— Ако не изчезнете оттук веднага, ще повикам ченгетата — извика Мери Маги.
— Аз съм ченге — отвърна Джойс.
— Така ли? Къде ти е значката?
— Ето я. Виси на верижка на врата ми.
— Това е фалшива значка. Купила си я от някой магазин за детски играчки. Сега ще повикам полицията и ще им кажа, че се представяш за ченге.
— Не се представям за никого — възрази Джойс. — Не съм казвала, че съм от полицията в Трентън. Аз съм частно ченге.
— Преди всичко си малоумна — запъхтяно каза Лула.
Сега, след като вече бяхме наблизо, познах партньорката на Джойс. Джанис Молнари. Навремето ходехме на училище заедно. Джанис беше свестен човек. Не можех да се начудя какво правеше с Джойс.
— Стефани — усмихна ми се Джанис. — Отдавна не сме се виждали.
— Да, от сватбата на Лорета Бибър.
— Как си? — попита Джанси.
— Добре. А ти?
— Много добре. Децата ми вече ходят на училище, затова реших да поработя малко.
— Откога си с Джойс?
— От около два часа — отговори Джанис. — Това е първата ми работа.
Джойс носеше закачен на колана пистолет и беше сложила ръка върху него.
— Какво правиш тук, Плъм? — обърна се тя към мен. — Следиш ме, за да видиш как трябва да се работи?
— Писна ми вече — обади се Мери Маги. — Искам всички да се разкарате оттук. Веднага!
Джойс побутна Лула към вратата.
— Чу жената, нали? Разкарай се.
— Хей — извика Лула, като удари Джойс по рамото. — Коя си ти, че да ми казваш да се разкарам?
— Веднага се махай, тлъсто животно — изруга Джойс.
— По-добре да съм тлъсто животно, отколкото кучешко лайно и издрайфани скариди.
Джойс ахна.
— Откъде знаеш? Не съм ти казвала всичко това — извика тя и ококори очи. — Ти си! Ти си виновната!
Освен пистолета Джойс носеше на колана си белезници, спрей със сълзотворен газ и електрошокова палка. Тя измъкна електрошоковата палка и натисна копчето.
— Ще ми платиш за това — закани се злобно. — Ще те изпържа. Ще те тормозя, докато батерията се изтощи, а от теб не остане нищо, освен втечнена сланина.
Лула погледна ръцете си. Бяха празни. Бяхме оставили чантите си в колата. Лула опипа джобовете си. И там нямаше никакво оръжие.