Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Не мога. Довечера ще работя. Двете с Лула не успяхме да говорим с Мери Маги днес, затова ще отида в „Змийското гнездо“. Мери Маги ще се бори в десет.
— Нямам време за спорове — прекъсна ме Морели. — Боб сигурно е изял и някоя стена вече. Ела у нас, когато свършиш в „Змийското гнездо“.
Той ме сграбчи, целуна ме и се затича по коридора.
— Добре — отвърнах, но Джо вече бе изчезнал.
Не знаех кой е най-подходящият вид за посещение в „Змийското гнездо“, но реших, че курвенската прическа ще свърши работа, затова се навих и тупирах. Издигнах се от метър и седемдесет до метър и седемдесет и пет. Украсих се със солидно количество грим, добавих къса и тясна черна пола и десетсантиметрови токове и се почувствах неотразима. Грабнах си коженото яке и взех ключовете за кола от кухненската маса. Я задръж малко! Това не бяха ключове за кола, а за мотор. Мамка му! Никога нямаше да успея да си събера косата в каската.
Заповядах си да не се паникьосвам, а да помисля трезво. Откъде можех да взема кола? Валери. Буикът беше при нея. Ще й се обадя и ще й съобщя, че отивам на място, където има полуголи жени. Нали лесбийките искат точно това?
След десет минути Валери ме взе от паркинга. Косата й отново беше пригладена зад ушите, а на лицето й нямаше никакъв грим, с изключение на кървавочервено червило. Носеше черни мъжки обувки, тъмносив костюм с панталон на тесни райета и бяла риза, отворена на врата. Устоях на желанието да погледна дали от яката не стърчат косми.
— Как мина днес? — попитах я.
— Имам нови обувки! Виж ги. Не са ли страхотни? Мисля, че това са идеалните патъци за една лесбийка.
Трябваше да призная, че Валери никога не вършеше нещата половинчато.
— Имах предвид работата — поясних.
— Не се получи. Предполагам, че можеше да се очаква. Ако не успееш още в самото начало…
Тя завъртя волана с всички сили и успя да завие.
— Но пък записах момичетата в училище. Това поне е нещо положително.
Лула ни чакаше на тротоара, когато стигнахме до къщата й.
— Това е сестра ми Валери — представих я на Лула. — Идва с нас, защото колата е нейна.
— Сестра ти май пазарува в мъжките магазини — отбеляза Лула.
— Решила е да изпробва нови хоризонти.
— Хей, няма значение — каза Лула.
Паркингът пред „Змийското гнездо“ беше претъпкан, затова оставихме колата на около половин километър надолу по улицата. Докато стигнем до вратата, краката ме заболяха ужасно и реших, че лесбийството си има предимства. Обувките на Валери изглеждаха невероятно удобни и меки.
Настанихме се до маса в задната част на заведението и си поръчахме питиета.
— Как ще говорим с Мери Маги? — попита Лула. — Едва ще успеем да я видим оттук.
— Огледах бара внимателно. Има само две врати, така че след като Мери Маги свърши с борбата, всяка от нас ще застане до една от вратите и ще я хване, преди да си тръгне.
— Планът звучи добре — кимна Лула, като изпразни чашата си и си поръча нова.
Виждаха се няколко жени с гаджетата си, но заведението бе пълно основно с мъже със сериозен вид, които се надяваха да видят как разкъсват нечии бикини в калта. Предполагам, че това беше нещо като раняването на център-нападателя във футбола.
Валери седеше с ококорени очи. Трудно можеше да се разбере дали погледът й отразява вълнение или истерия.
— Сигурна ли си, че тук мога да се запозная с лесбийки? — надвика тя шума.
Лула и аз се огледахме наоколо. Не видяхме никакви лесбийки. Или поне нямаше такива, които да изглеждат като Валери.
— Човек никога не знае кога ще се появят лесбийките — успокои я Лула. — Май няма да е зле да пийнеш още едно. Изглеждаш доста бледа.
Със следващата ни поръчка изпратих бележка на Мери Маги. Уведомявах я на коя маса сме и й съобщавах, че искам да предам едно предложение за Еди Дечуч.
Половин час по-късно още не бях чула и дума от Мери Маги. Лула беше изсмукала четири коктейла и изглеждаше трезва като краставица, а Валери бе изпила две чаши шабли и имаше изключително щастлив вид.
В калта енергично се търкаляха жени. От време на време дръпваха някой безпомощен пиян тип при тях и го размятваха наоколо, докато погълнеше около кило кал и биваше изритан от бияча. Мадамите се скубеха, пляскаха се и падаха в калта. Очевидно калта е доста хлъзгаво нещо. Засега никоя не бе останала без бикини. Виждаха се само омазани с кал голи гърди, натъпкани до пръсване със силикон. Като цяло кечът в кал не изглеждаше особено привлекателен и бях доволна, че си имам работа, заради която разни типове стрелят по мен. По-добра беше, отколкото да се валяш полугол в калта.