Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Олеле! — изохка Лула.
Джойс се хвърли към нея. Лула изпищя и се понесе надолу по стълбите. Джойс се втурна подире й. А ние се затичахме след тях. Първо аз, после Мери Маги и накрая Джанис. Лула не се справяше добре с изкачването на стълби, но след като бе набрала инерция надолу, никой не можеше да я стигне. Приличаше на товарен влак, който непрестанно ускорява ход.
Лула стигна до подземния паркинг и отвори вратата стремително. Почти се бе добрала до колата, когато Джойс я настигна и я удари с електрошоковата палка. Лула застина, олюля се на място за секунда, после се строполи на пода като торба с мокър цимент. Джойс се протегна да я удари още веднъж, но аз се хвърлих върху нея. Палката излетя от ръката й, а ние двете паднахме. Точно в този момент Еди Дечуч влезе в гаража с белия кадилак на Мери Маги.
Джанис го забеляза първа.
— Хей, това не е ли старецът в белия кадилак? — попита тя.
Ние с Джойс вдигнахме глави. Дечуч напредваше бавно и търсеше място за паркиране.
— Изчезвай! — извика му Мери Маги. — Изчезвай от гаража!
Джойс скочи на крака и се хвърли към Дечуч.
— Хвани го! — изкрещя тя на Джанис. — Не му позволявай да се измъкне!
— Да го хвана? — попита Джанис, като застана до Лула. — Тя да не се е побъркала? Как, по дяволите, да го хвана?
— Не искам нищо лошо да се случи с колата ми — извика Мери Маги към Джойс и мен. — Това беше колата на чичо ми Тед.
Лула се надигна на четири крака.
— Какво? — попита тя. — Кой?
Ние с Джанис я изправихме внимателно. Мери Маги все още крещеше на Дечуч, но той явно не я чуваше.
Оставих Лула при Джанис и се втурнах към хондата. Запалих двигателя и подкарах към Дечуч. Не знам как точно очаквах да го хвана, но това действие ми се стори най-подходящото.
Джойс изскочи пред колата на Дечуч с изваден пистолет и му изкрещя да спре. Старецът настъпи газта и се понесе напред. Джойс се отдръпна встрани и стреля. Пропусна Дечуч, но натроши задното стъкло.
Еди зави наляво към редицата паркирани коли. Последвах го, като взимах завоите на две колела, докато той препускаше напред в сляпа паника. Въртяхме се в кръг, тъй като той все не успяваше да намери изхода.
Мери Маги продължаваше да крещи, а Лула размахваше ръце енергично.
— Чакай ме! — извика тя.
Изглеждаше готова да се затича, но не беше сигурна за посоката.
Минах покрай нея и тя скочи в колата. Задната врата се отвори и Джанис се метна на седалката.
Джойс се бе върнала за колата си и я бе разположила напреко на изхода. Вратата на шофьора беше отворена, а тя стоеше зад нея с насочен пистолет.
Дечуч най-после намери правилния път да се измъкне. Караше право към Джойс. Тя стреля, но въобще не уцели колата. После се хвърли настрани, когато Дечуч профуча покрай нея, отскубвайки вратата от пантите. От силния удар вратата излетя във въздуха.
Изхвърчах от гаража и поех след Еди. Предната половина на кадилака бе пострадала сериозно, но очевидно това не притесняваше Чучи. Той зави по улица „Спринг“. Бях неотклонно по петите му. Той зави към „Броуд“, където се набутахме в задръстването.
— Пипнахме го! — изкрещя Лула. — Всички вън от колата!
Лула, Джанис и аз изскочихме от колата и се втурнахме да заловим Дечуч. Той даде на заден ход и фрасна хондата, която отскочи и се удари в колата отзад. Еди завъртя волана и се измъкна, като одра леко бронята на колата пред него.
Лула крещеше през цялото време.
— Онова нещо е у нас! Искаме си парите! Решихме, че искаме мангизите!
Дечуч обаче явно не бе чул нищо. Той направи обратен завой и изчезна, оставяйки ни в прахта зад себе си.
Лула, Джанис и аз погледахме как се отдалечава надолу по улицата, после насочихме вниманието си към хондата. Беше смачкана и нагъната като акордеон.
— Това вече ме вбеси — разгневи се Лула. — Проклетият дъртак разля шейка ми, а платих сума ти пари за него.
— Чакайте да си изясня положението — каза Вини. — Значи искате да ми кажете, че Дечуч е размазал колата ти и е счупил крака на Бърнхард, така ли?
— Всъщност вратата на колата счупи крака на Джойс — поясних. — Когато излетя нагоре, вратата се преобърна във въздуха и се приземи върху крака й.
— Нямаше и да разберем за това, но линейката мина покрай нас на път за болницата. Ченгетата се готвеха да извлекат колата ни, когато линейката се изравни с нас и видяхме Джойс вътре — добави Лула.
— И къде е Дечуч сега? — поинтересува се Вини.
— Не разполагаме с отговора на този въпрос — отговори Лула. — А след като не разполагаме и с транспорт, няма начин да разберем.