Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— По-скоро ти си човекът, който трябва да убеждава.
Морели смъкна ципа на джинсите ми.
— Сладурче, още преди да свърши нощта, ще ме молиш да се оженя за теб.
От опит знаех, че това е вярно. Морели знаеше как да накара едно момиче да се събуди усмихнато. Утре сутрин ходенето можеше да ми е трудно, но не и усмихването.
Глава 9
Пейджърът на Морели забръмча в пет и половина. Той погледна дисплея и въздъхна.
— Информатор.
Намръщих се, за да виждам по-добре в тъмнината, докато той се движеше из стаята.
— Трябва ли да тръгваш?
Морели влезе във всекидневната. За момент настъпи пълна тишина. После той застана до вратата.
— Случайно да си ставала посред нощ и да си прибирала храната? — попита Джо.
— Не.
— На масичката няма никаква храна.
Боб.
Скочих от леглото, наметнах си халата и се затичах да видя пораженията.
— Намерих няколко малки телени дръжки — каза Морели. — Очевидно Боб е изял и картонените кутии.
Боб се разхождаше нервно наоколо. Коремът му беше подут, а от муцуната му течаха лиги. Идеално.
— Ти звънни по телефона, а аз ще изведа Боб — казах на Морели.
Втурнах се в спалнята, навлякох джинси и анцуг и напъхах крака в ботушите. Сложих каишката на Боб и си грабнах ключовете от колата.
— За какво са ти ключовете от колата? — попита Морели.
— Ако реша, че имам нужда от поничка.
Поничка друг път. Боб щеше да изака гигантското количество китайска храна, която бе погълнал. И щеше да го направи на моравата на Джойс.
Качихме се на асансьора, тъй като не исках Боб да се движи повече от необходимото. Втурнахме се в колата и излетяхме от паркинга.
Боб пътуваше с притиснат до прозореца нос. Дишаше тежко и се оригваше. Коремът му бе подут до пръсване.
Натиснах педала за газта чак до пода.
— Задръж, приятел — помолих го. — Почти стигнахме. Остава съвсем малко.
Набих спирачки пред къщата на Джойс. Изтичах, отворих вратата на Боб и той излетя навън. Метна се на моравата на Джойс, сгъна се и изака огромно количество, което превишаваше поне два пъти собственото му тегло. Поспря за момент, после издрайфа смесица от картон и скариди.
— Добро момче! — прошепнах с благодарност.
Боб се разтърси енергично и се втурна обратно към колата. Затръшнах вратата след него, метнах се на собствената си седалка и се изнесохме преди вонята да ни настигне. Чудесно свършена работа.
Морели стоеше до кафеварката, когато се прибрахме.
— Няма ли понички? — попита той.
— Забравих.
— Никога не би ми хрумнало, че можеш да забравиш поничките.
— Имах други неща наум.
— Бракът ли?
— И това също.
Морели наля две чаши кафе и ми подаде едната.
— Забелязвала ли си някога как бракът изглежда по-неотложен нощем, отколкото денем?
— Това означава ли, че вече не искаш да се женим?
Той се облегна на плота и отпи от кафето си.
— Няма да се отървеш толкова лесно.
— Има много неща, за които никога не сме говорили.
— Какви например?
— Деца. Ами ако имаме деца и се окаже, че не ги харесваме?
— Щом можем да харесваме Боб, значи ще харесаме всичко — успокои ме Морели.
Боб лежеше във всекидневната и ближеше мъха от килима.
Еди Дечуч се обади десет минути след като Морели и Боб отидоха на работа.
— Е, какво ще бъде? — попита той. — Искаш ли да сключим сделка?
— Искам Откаченяка.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че не е при мен. А и нямам представа къде е. Не е при никой от хората, които познавам. Може да се е уплашил и да е избягал.
Не знаех какво да отговоря, защото това наистина бе възможно.
— Държиш го на студено, нали? — попита Дечуч. — Трябва да го получа в отлично състояние. Заложил съм си задника на това.
— Да. На студено е, разбира се. Няма да повярваш в колко добра форма е. Само намери Откаченяка и ще го видиш — казах и затворих телефона.
За какво, по дяволите, говореше?
Звъннах на Кони, но още я нямаше в офиса. Оставих й съобщение да ми се обади и се пъхнах под душа. Докато бях там, направих преглед на живота си. Преследвах депресиран старец, който ме караше да изглеждам като пълен олигофрен. Двама от приятелите ми бяха изчезнали без следа. Приличах на тъжен боксьор, изкарал изморителен рунд с Джордж Форман. Имах булчинска рокля, която не исках да облека. Също така и резервирана за приема зала, която не исках да използвам. Морели искаше да се ожени за мен. А Рейнджъра искаше да… По дяволите, не трябваше да мисля за това, което Рейнджъра искаше да направи с мен. О, да, съществуваше и Мелвин Бейлър, който вероятно още спеше на канапето на родителите ми.
Спрях душа, облякох се, вложих минимални усилия в косата си и Кони се обади.