Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Кой млад приятел?
— Онзи сладур Откаченяка. Дето ходи облечен в костюма на Супермен и има дълга кестенява коса.
Сърцето ми заби усилено. Въобще не се бях сетила, че някой от съседите ми може да разполага с информация за Откаченяка.
— Кога го видяхте? В колко часа?
— Рано сутринта. Сладкарницата в долната част на улицата отваря в шест. Бях отишъл дотам и се връщах, значи трябва да съм го видял към седем. Излезе от входа тъкмо когато аз влизах. Беше с една дама. Качиха се в дълга черна лимузина. Никога не съм се возил в лимузина. Сигурно е страхотно.
— Той каза ли ви нещо?
— Да… поздрави ме със „Здрасти, пич“.
— Добре ли изглеждаше? Беше ли разтревожен?
— Не беше разтревожен. Беше си същия както винаги. Нали знаеш, като човек с абсолютно празна глава.
— А как изглеждаше жената?
— Хубава. Къса кестенява коса. Млада.
— Колко млада?
— На около шестдесет.
— А на лимузината беше ли написано нещо? Например името на компанията?
— Доколкото си спомням не. Беше просто дълга черна лимузина.
Завъртях се и се върнах в апартамента си, където започнах да звъня на компаниите за лимузини. Отне ми половин час да проверя всички, които бяха регистрирани в указателя. Само две компании бяха взели клиенти вчера сутринта, но и двете коли бяха потеглили към летището. Нито една от двете не бе резервирана от жена.
Отново в задънена улица.
Подкарах към гарсониерата на Мелвин и потропах на вратата му.
Той отвори предпазливо. На главата му имаше плик със замразена царевица.
— Умирам — оплака ми се той. — Главата ми ще експлодира. Очите ми горят.
Изглеждаше ужасно. По-лошо от вчера, а това определено не беше лесно.
— Ще се върна по-късно — казах му. — Не пий повече. — Пет минути по-късно бях в офиса.
— Уха! — възкликна Лула. — Глей к’во нещо. Очите ти са в черно и зелено днес. Това е добър знак.
— Джойс появи ли се вече?
— Пристигна преди около петнадесет минути — отговори Кони. — Беше откачила и дрънкаше нещо за яхния от скариди.
— Напълно беше мръднала — добави Лула. — Дрънкаше пълни дивотии. Никога не съм я виждала толкова бясна. Предполагам, че не знаеш нищо за скаридите, нали?
— Не. Съвсем нищичко.
— Как е Боб? Той знае ли нещо за скаридите?
— Боб е добре. Имаше проблеми със стомаха рано сутринта, но сега е добре.
Кони и Лула плеснаха възторжено с ръце.
— Знаех си! — извика Лула.
— Ще пообиколя да разгледам няколко къщи — казах. — Чудех се дали някой иска да дойде с мен.
— Хм — изсумтя Лула. — Обикновено искаш компания само когато те е шубе от нещо.
— Еди Дечуч май ми има зъб.
Вероятно и други хора ми имаха зъб, но Еди изглеждаше най-смахнат и опасен, макар че старата дама със зловещи очи бързо се изкачваше към второто място.
— Смятам, че можем да се справим с Еди Дечуч — кимна Лула, като си грабна чантата от най-долното чекмедже. — Той е само един дребен депресиран старец.
С пищов в ръката.
Двете с Лула се отбихме първо при съквартирантите на Откаченяка.
— Тук ли е Откаченяка? — попитах.
— Не. Не сме го виждали. Може да е у Дуги. Доста често е там.
Отидохме в къщата на Дуги. Бях взела ключовете му, когато простреляха Откаченяка, и не ги бях върнала. Отворих предната врата и двете с Лула обиколихме къщата. Всичко изглеждаше нормално. Влязох в кухнята и надникнах в хладилника и фризера.
— Какво търсиш? — попита Лула.
— Просто проверявам.
След дома на Дуги потеглихме към къщата на Еди Дечуч. Жълтата полицейска лента беше изчезнала, а половината на Дечуч изглеждаше мрачна и пуста.
Паркирах колата и влязох в дома на Дечуч. И тук всичко си беше наред. За всеки случай погледнах в хладилника и фризера. Във фризера имаше замразено бутче.
— Виждам, че тоя бут те възбужда — каза Лула.
— От фризера на Дуги бил откраднат телешки бут.
— Аха.
— Това може да е той. Може да е откраднатият бут.
— Чакай да си изясня нещата. Мислиш, че Еди Дечуч е проникнал в къщата на Дуги и е откраднал телешки бут, така ли?
Сега, когато чух подозренията си изречени на глас, ми се сториха ужасно тъпи.
— Възможно е — отговорих.
Минахме покрай пенсионерския клуб и църквата, обиколихме подземния гараж на Мери Маги Мейсън, после хвърлихме едно око на „Асовете на асфалта“ и приключихме с къщата на Роналд Дечуч в северен Трентън. По време на обиколката минахме през по-голямата част от Трентън и целия Бърг.
— Писна ми вече — оплака се Лула. — Имам нужда от пържено пиле. Искам от онези съблазнителни кълки в „Пиле в кутия“ с много подправки и мазнина. Искам и бисквити, и зелева салата, и шейк — толкова гъст, че ти порастват ушите, докато го изсмучеш през сламката.