Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Да. При вас ли е Откаченяка?
— Не съвсем.
— Тогава няма сделка.
— Преровихме апартамента ти, но го нямаше там — рече Зиги.
— Защото е на друго място — обясних им.
— Къде?
— Няма да ви кажа, докато не видя Откаченяка.
— Можем да те нараним лошо — заплаши ме Зиги. — Можем да те накараме да говориш.
— Бабата на бъдещия ми съпруг няма да хареса това.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Зиги. — Според мен лъжеш, че то е у теб.
Свих рамене и им обърнах гръб.
— Когато намерите Откаченяка, обадете ми се и ще сключим сделката.
Откак започнах тази работа, непрестанно разни хора влизат с взлом в апартамента ми. Купувам най-добрите ключалки, но това е без значение. Всички успяват да проникнат. А най-страшното е, че вече започвах да свиквам с това.
Зиги и Бени не само бяха подредили всичко както го бяха заварили, но дори бяха почистили. Бяха измили чиниите и избърсали прахта. Кухнята беше спретната и чиста.
Телефонът звънна. Беше Еди Дечуч.
— Научих, че е у теб.
— Да.
— В добра форма ли е?
— Да.
— Ще изпратя някой да го вземе.
— Задръж. Почакай една минута. Ами Откаченяка? Готова съм да го разменя само за него.
Дечуч изсумтя презрително.
— Откаченяка. Не знам защо въобще се тревожиш за тоя загубеняк. Откаченяка не е част от сделката. Ще ти дам мангизи.
— Не искам мангизи.
— Всички искат мангизи. Добре де, какво ще кажеш за това? Ще те отвлека и ще те измъчвам, докато ми го предадеш?
— Бабата на бъдещия ми съпруг няма да хареса подобно отношение и ще те урочаса.
— Дъртият прилеп е напълно откачен. Не вярвам в бабини деветини — тросна се Дечуч и ми затвори телефона.
Планът със стръвта започваше да действа, но не постигах никакъв напредък с връщането на Откаченяка. В гърлото ми заседна голяма тегава буца. Чувствах се уплашена. Очевидно никой не можеше да размени Откаченяка. Не исках той или Дуги да са мъртви. А най-малко исках да съм като Валери, да седя до масата и да хлипам с отворена уста.
— По дяволите! — изкрещях. — По дяволите! По дяволите! По дяволите!
Рекс излезе от кутията за супа и ме погледна, като размърда мустаци. Отчупих парченце ягодова вафла и му го подадох. Той лапна парченцето и се върна в кутията. Не беше трудно да му доставиш удоволствие.
Обадих се на Морели и го поканих на вечеря.
— Но ще трябва да донесеш вечерята — казах.
— Пържено пиле? Сандвичи с кюфтета? Китайска храна? — попита той.
— Китайска.
Втурнах се в банята, взех набързо душ, обръснах си краката, за да не би тъпият глас в главата ми отново да провали нещата, и измих косата си с шампоан, който ухае на джинджифилова бира. Зарових из чекмеджето за бельо и най-после намерих дантелените бикини с прашка и подходящ за тях сутиен. Покрих бельото с обичайните си джинси и тениска, после се разкрасих с малко спирала и гланц за устни. Ако ме отвлечаха и измъчваха, поне първо щях да се позабавлявам.
Боб и Морели пристигнаха тъкмо когато си обувах чорапите.
— Нося рулца с яйце, зеленчуци, скариди, свинско, ориз и нещо, което бе поръчано от друг, но попадна по погрешка в моята торба — каза Морели. — Купих и бира.
Подредихме всичко на масичката за кафе и пуснахме телевизора. Морели хвърли на Боб яйчено руло. Боб го хвана във въздуха и го изяде за миг.
— Обсъждахме въпроса и Боб се съгласи да ми стане кум — съобщи ми Морели.
— Значи ще има сватба?
— Мислех, че вече си купила роклята.
Лапнах няколко скариди.
— Изчакват ме.
— Какъв е проблемът?
— Не искам голяма сватба. Ще се чувствам като кретен. Но баба и мама искат да ме принудят. И внезапно се озовах издокарана в булчинска рокля. А след това резервираха и залата. Имам чувството, че някой ми е изпил мозъка.
— Може би просто трябва да се оженим тайно.
— Кога?
— Тази вечер не може да стане, защото ще играят „Рейнджърите“. Какво ще кажеш за утре? Или в сряда?
— Сериозно ли говориш?
— Да. Ще изядеш ли и последното руло?
Сърцето ми спря, а когато заработи отново, пропускаше по някой удар. Омъжена. Мамка му! Бях развълнувана. Имах чувството, че ще повърна. Това, разбира се, беше причинено от вълнението.
— Нямаме ли нужда от кръвни проби и разрешителни и разни други такива?
Морели насочи вниманието си към тениската ми.
— Красиво.
— Тениската ли?
Той прокара пръст по дантелата на сутиена ми.
— И тя също.
Ръцете му се плъзнаха под памучната тъкан и внезапно тениската се озова над главата ми.
— Трябва да ми покажеш съкровищата си — каза Морели. — Да ме убедиш, че си струва да се оженя за теб.
Повдигнах само едната си вежда.