Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Ами твоята кола? — попита я Вини.
— В сервиза е. Изчукват я, а после ще я боядисват. Ще си я получа чак следващата седмица.
Той се обърна към мен.
— Ами буика? Винаги шофираш буика, когато имаш проблеми с колите.
— Сега сестра ми го кара.
Глава 10
— Мога да ти дам назаем един мотор — предложи ми Вини. — Току-що го приех като гаранция. Младежът нямаше мангизи, затова ми остави мотора. А гаражът ми вече е пълен с боклуци и не мога да пъхна и мотора вътре.
Хората си опразваха къщите, за да си платят гаранциите. Вини приемаше стереоуредби, телевизори, палта от норка, компютри и спортни принадлежности. Веднъж дори плати гаранцията на мадам Зарецки и й взе камшика и тренираното куче.
По-рано бих подскочила от радост при възможността да се снабдя с мотор. Бях взела книжка за този вид превозни средства преди две-три години, когато излизах с един тип, който притежаваше магазин за мотори. Оттогава се заглеждах по магазините, но никога не бях имала достатъчно пари да си купя такова возило. Сега обаче проблемът бе, че моторите не са идеалните превозни средства за ловците на престъпници.
— Не искам мотор — казах на Вини. — Какво ще правя с него? Не мога да кача на мотора окован в белезници престъпник.
— Да. Ами аз? — възмути се Лула. — Как ще качиш едра жена като мен на мотор? Ами косата ми? Ще трябва да сложа каска, а това ще съсипе прическата ми.
— Вземи го или забрави за возило — отсече Вини.
Въздъхнах и завъртях очи.
— Има ли и каски? — попитах.
— В задната стая са.
Двете с Лула отидохме да видим мотора.
— Това ще е ужасна излагация — изхленчи Лула, като отвори задната врата. — Ще е направо… задръж малко. Мили Боже! Това не е някакъв си тъп мотор. Това е истинско магаре.
Беше „Харли Дейвидсън“ FXDL. Черен, с изрисувани зелени пламъци и правени по поръчка ауспуси. Лула беше права. Не ставаше дума за тъп мотор. Това си бе направо еротичен сън.
— Знаеш ли как да караш такава машина? — попита Лула.
Усмихнах й се доволно.
— О, да — кимнах. — О, да.
Двете с Лула си сложихме каските и яхнахме мотора. Запалих двигателя и харлито заръмжа под мен.
— Хюстън, излитаме — изревах. После получих малък оргазъм.
Покарах малко по алеята зад офиса на Вини, за да свикна с машината, после потеглих към дома на Мери Маги. Исках да се опитам отново да си поговоря с нея.
— Не ми изглежда да си е у дома — отбеляза Лула, след като обиколихме подземния гараж. — Не виждам поршето.
Не бях изненадана. Вероятно Мери Маги оглеждаше щетите върху кадилака си в момента.
— Тя ще се бори довечера — казах на Лула. — Можем да поговорим с нея на работното й място.
Когато се прибрах, огледах колите на паркинга пред блока. Нямаше бял кадилак, нито черна лимузина. Нямаше я и колата на Бени и Зиги, както и сребристото порше, нито пък лъскавата и вероятно крадена кола на Рейнджъра. Само пикапът на Джо бе тук.
Морели седеше пред телевизора с бира в ръка.
— Чух, че си размазала колата си — каза той.
— Да, но аз съм добре.
— И това чух.
— Дечуч е напълно смахнат. Стреля по хората. Опитва се да ги прегази. Какво му става? Това не е нормално поведение дори за дърт мафиот. Знам, че е депресиран, ама чак пък толкова…
Влязох в кухнята и дадох на Рекс парче бисквита, която бях запазила от обяд.
Морели ме последва в кухнята.
— Как се прибра у дома?
— Вини ми даде един мотор.
— Мотор? Какъв мотор?
— Харли. FXDL.
Морели се ухили.
— Размотаваш се наоколо с такъв звяр?
— Да. И вече имах сексуално преживяване върху него.
— Съвсем сама ли?
— Да.
Морели се изсмя и се приближи към мен. Притисна ме към плота, ръцете му обгърнаха талията ми, устата му докосна нежно ухото и врата ми.
— Обзалагам се, че мога да се представя по-добре от харлито — прошепна той.
Слънцето бе залязло и в спалнята ми бе тъмно. Морели спеше до мен. Дори в съня си излъчваше едва сдържана енергия. Тялото му беше стегнато и твърдо. Устата му беше мека и чувствена. Чертите на лицето му се бяха изострили с възрастта, а очите му гледаха предпазливо. Беше видял много като ченге. Прекалено много може би.
Погледнах часовника. Осем. Осем! Мамка му! Очевидно и аз бях заспала. В един момент се любим, а в следващия става осем часът.
Разтърсих Морели.
— Осем часът е! — извиках.
— Аха.
— Боб! Къде е Боб?
Морели скочи от леглото.
— Мамка му! Дойдох тук направо от работа и Боб не е вечерял!
Неизреченото бе, че вероятно Боб вече бе изял всичко — канапето, телевизора, паркета.
— Обличай се — каза Морели. — Ще нахраним Боб и ще отидем да ядем пица. После можеш да прекараш нощта при мен.