Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Дълъг пиянски поздрав приветства този последен коментар, защото той подсили нещо, в което на всички ни се искаше да вярваме — през цялото време Кланг-Мартелсман щеше да ни подкрепя.
— Не ми трябва модерна писалка — оплака се Деби Суарес, когато се сблъсках с нея в бара след речта на Креплин. — Трябва ми само цялата премия.
— При всички е така, Деби — казах аз, осъзнавайки, че краткосрочният ми заем от двадесет и пет хиляди долара няма да бъде изплатен до началото на февруари. Поне преди няколко дни успях да реша един от паричните проблеми на Деби — когато, както обещах, проведох кратък разговор с касиера на академията Фейбър, След много уговорки и пазарлъци, след като заложих на картата на либералното състрадание, най-накрая убедих този мил, почтен квакер неохотно да се съгласи да отложи половината от вноската на Раул за края на януари.
— Аз, разбира се, съчувствам на положението на мис Суарес — заломоти касиерът — и на факта, че тя е самотна майка, която се грижи и за една стара жена. Но все пак ние трябва да имаме някакви уверения…
— Вижте какво — прекъснах го аз, — новите ни собственици, Кланг-Мартелсман, са четвъртия по големина издателски конгломерат на планетата…
— Всичко, за което ви моля, мистър Алън, е писмо от компанията, подписано от вас, като началник на мис Суарес, гарантиращо, че разликата от четири хиляди и петстотин долара, дължима на Семинарията, ще бъде платена до първи февруари.
— Имате го — уверих го аз, макар че докато изготвях писмото до училището, аз моментално помислих за факта, че до втори януари не съм в положение да гарантирам нищо. Но по дяволите… кой пък щеше да узнае нещо за това писмо?
— Тази сутрин говорих с онзи касиер във Фейбър — каза Деби и ми подаде още една чаша шампанско. — Каза, че е получил писмото ви и че наистина този път ще направи изключение — защото обичайната практика е парите предварително или няма училище. Но ми каза, че вашето телефонно обаждане е обърнало нещата. Вашият шеф, той е някакъв наистина шибан продавач.
Аз се разсмях.
— Сигурен съм, че не е казал шибан, Деби.
— Много съм ви задължена, мистър Алън.
— Всичко е част от работата, Деби.
Тя се наведе към мен и ме целуна силно по устните. Малко се стреснах от тази спонтанна изява на привързаност — но поне запазих присъствие на духа да си държа устата затворена. Самата Деби беше още пообъркана. Направи една гигантска стъпка назад от мен и се изчерви като домат.
— Ооох — изпъшка високо тя.
— Да — обадих се и аз, — ооох.
— О, мистър Алън, такава глупачка съм…
— Не се притеснявай за това — успокоих я аз.
— Твърде много шампанско — извини се тя.
— Това е обичайно извинение, нали?
Деби се завъртя и в този момент се появи Клаус Креплин, усмихнат широко към нас.
— Хубава реч, Клаус — поздравих го аз, опитвайки се да остана спокоен.
— Да не би да прекъсвам нещо? — попита той и веждите му се присвиха лукаво.
— Нищо — отговорих му. — Клаус, искам да те запозная с Деби Суарес…
— А, да — кимна той, — брилянтната звезда на „Телепродажби“, за която винаги ми разказваш.
Сега беше мой ред да се изчервя. Креплин със сигурност можеше да доведе до максимум нашето объркване. Той взе ръката й, вдигна я до устните си и я целуна.
— Очарователна — каза. Съдейки по реакцията й какво е това мамка му?, аз много се съмнявах дали някой беше й целувал ръката преди.
— Даа, ъъъ, нещо такова — каза тя, сякаш си беше глътнала езика. — Вие, момчета, ще ме извините…?
И изтича през залата.
— Възхитителна млада дама — отбеляза Креплин, — с което ти очевидно си съгласен.