Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Скъпа, Коледа е — казах аз, вдигнах бутилката и се захванах с тапата.
— А пък ти се държиш като Доналд Тръмп. Какво става, Нед? Искам да знам.
Извадих тапата, налях две чаши и й подадох едната. Тогава казах:
— На втори януари ставам новия издател на „Компютърен свят“.
Тя се дръпна, сякаш я бях зашлевил. Това не беше реакцията, която очаквах.
— Все си мислех да ти кажа…
— От кога? — прекъсна ме тя. — Дни? Седмици?
— От скоро — глупаво казах аз. — Нищо не беше потвърдено до…
— Значи от известно време си знаел за това.
— Не исках да казвам нищо, докато не съм абсолютно сигурен…
— Не ти вярвам…
— Клаус Креплин ме закле да пазя тайна.
Веднага съжалих, че съм изтърсил това изречение.
Реакцията на Лизи беше смразяваща.
— Тайна? Даже от мен? — изгледа ме тя.
— Спокойно…
— Не мога да бъда спокойна. Ти постоянно правиш това.
— Какво правя?
— Лъжеш ме.
— Това едва ли е лъжа, Лизи. Добре, признавам, сгреших — трябваше да ти кажа…
— Не, трябваше да ми се довериш, че ще запазя тайната.
— Аз наистина ти вярвам, скъпа…
— Не, не ми вярваш. Нито пък ме приемаш достатъчно на сериозно, за да споделиш с мен нещо важно в живота си…
— Знаеш, че това не е истина.
— Не смей да ми говориш за истина…
— Просто бях предпазлив.
— Ти ме изолира както обикновено.
— Аз не те изолирам…
— Върви се шибай — кресна тя, хвърли чашата си с шампанско върху теракотения под и излетя през вратата.
Първият ми инстинкт беше да я догоня. Но се спрях — отчасти защото от опита на предишни домашни схватки знаех, че е най-добре да стоя надалеч от Лизи докато тя все още е ядосана, а също така защото, след тази словесна кавга, трябваше да си дам десет минути, за да се успокоя.
Глупак. Глупак. Глупак. Никога ли няма да се научиш?
Пресуших чашата си с шампанско; искаше ми се да е нещо по-ободрително, например водка. После грабнах две чисти чаши и бутилката с шампанско, излязох от стаята и тръгнах по плажа. Покрай бледите си тлъсти съотечественици, търсейки си рак на кожата под безмилостното южно слънце. Келнерите носеха подноси с пина колада. Две дечица се замерваха с кален пясък. Минах покрай колибите, където можеш да наемеш платноходка. Покрай източното крило на хотела. Покрай демаркационната линия, която отбелязваше края на плажа за „Четирите сезона“. Покрай едно място, където местни контета с плитчици продаваха омари на плажа. И после излязох на част от плажа, където нямаше нищо друго, освен вода, пясък и тучни палмови гъсталаци.
Беше пусто. С изключение на жена ми. Тя седеше до водата и се взираше в дълбокия син залив. Приближих се и седнах до нея. Тя не реагира на пристигането ми. Погледът й остана твърдо фиксиран в хоризонта.
— Едно питие? — попитах я, вдигайки бутилката. Тя не каза нищо. Налях две чаши и оставих едната на пясъка пред нея.
— Весела Коледа — вдигнах чашата си аз.
— Не ме глези, Нед…
— Съжалявам.
— Това не е достатъчно.
— Много съжалявам.
— Ти наистина ли искаш този брак? — попита тя.
— Разбира се, че го искам. Ти си всичко…
— О, моля те…
— Говоря сериозно.
— Не знам дали говориш сериозно, Нед. Никога не се държиш така, сякаш разбираш, че това е партньорство. Правиш луди сметки и ми казваш да не се тревожа. Криеш от мен важни неща — което ме води до мисълта, че не ми се доверяваш, смяташ, че не мога да пазя тайна. Изглеждаш толкова погълнат от това да постъпваш постоянно така — да доказваш на света, че си играч — че забравяш, че в този брак сме двама. Заедно в него.
— Не го забравям — отговорих аз.
— Забравяш го. Постоянно. И после, когато открих, че съм бременна…
Избегнах погледа й, изпълнен с обвинения.
— Бях уплашен — казах най-накрая.
— Ти беше един себичен задник, мислеше само за себе си и за безценната си работа. И ме накара да се чувствам много самотна.
— Не беше само работата… Не бях прав.
— Ще ме изгубиш, Нед.
Протегнах се да хвана ръката й. Тя не ме отблъсна.
— Не искам да те изгубя.
— Тогава ме накарай да го повярвам.