Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Както и да е, три и двеста за нов преден зъб изглеждаше евтино в сравнение с три хиляди и четиристотин, с които се изръсих, купувайки часовник Jaeger-LeCouture за Лизи. Добре, добре — несъмнено, една прекалена екстравагантност. Но пък знаех, че тя от години се възхищава от този часовник. Като хер Издател можех да си го позволя. Както можех да си позволя да изпратя на мама комплект титанови стикове за голф Калауей — защото се чувствах виновен заради това, че не поддържах близки връзки с нея.
И като хер Издател можех също така да си позволя да настаня Лизи и себе си в първа класа по време на нашия полет с Американ еърлайнс на двадесет и шести към Сейнт Китс — Невис.
— Да не си се побъркал? — попита Лизи, когато я поведох към гишето за първа класа на летище Кенеди.
— Имам предвид, че часовникът бе достатъчно голям шок…
Тя онемя, когато предишната сутрин отвори елегантно опакованата кутийка и видя Jaeger-LeCouture, какъвто винаги бе желала.
— Ти си луд, ти си напълно луд — ахна тя. Изобщо не изглеждаше щастлива.
— Това е просто часовник — информирах аз.
— Разбира се, и Конкорд е просто самолет.
— Значи ти харесва?
— Това е… чудесно. Повече от чудесно. Но ме плаши. Защото не можем да си го позволим.
Сега — докато чакахме зад един друг пътник пред бюрото на първа класа — Лизи се обърна към мен и попита:
— Криеш ли нещо от мен?
— Какво например?
— Не знам. Но начинът, по който харчиш пари… или става нещо, или си станал патологично вреден за самия себе си. Просто не разбирам това безразсъдство…
— Това са просто пари.
— Знам колко струва един от тези часовници. Говорим за прекалено много пари.
— Мога да се справя.
— Иска ми се да повярвам на това — промърмори озадачено тя.
Целунах я.
— Успокой се, не съм обрал банка.
По целия път до Сан Хуан пихме шампанско, после се прехвърлихме на малък шестместен самолет за бързо, четиридесетминутно прелитане до Сейнт Китс. През този последен етап от пътуването ни Лизи подремна около десет минути. Наблюдавайки я как спи, аз не можах да заглуша онзи упорит, мъничък гласец, който неизбежно прозвучава във вътрешното ти ухо, когато си направил нещо глупаво. Тук прецакваш нещата. Тя знае, че става нещо. Сега си извън страната — така че майната му на Креплин и на неговата патологична нужда от секретност. Тя ти е жена, за Бога! Време е за пълен обрат. Приключи с това. Кажи й.
И аз реших да го направя веднага щом се нанесем в стаята си.
Приземихме се в Сейнт Китс, където живакът показваше деветдесет по Фаренхайт и във въздуха се носеше онази тежка, благоуханна миризма на евтин ромов пунш. Микробусът на „Четири сезона“ ни взе от летището и ни прекара край варосани колиби до един вълнолом, където се качихме на борда на една моторница. Моторите гръмнаха, ние бавно се отделихме от пристанището, после капитанът отвори клапата и ние се стрелнахме през тесния залив, който отделяше Сейнт Китс от Невис. Слънцето беше нажежено до побеляване, водата беше равна като чиния и — не можех да повярвам на очите си — пред нас се мержелееше голяма планина, цамбурнала насред Атлантика. Върхът на тази планина беше покрит с фин бял прах, който създаваше илюзията, че е заснежен. Когато приближихме, видях, че склоновете се изравняват и че са покрити от дълбоката, зелена плетеница на тропическия листак. Листакът се простираше от север на юг на около десет мили и беше разсечен от павиран път. Под тази тарзанска обстановка се виждаше тясна, девствена ивица от чисто бял пясък, която като че ли обикаляше целия остров.
— Това ли е Невис? — попитах един човек от екипажа.
— Единственият, човече.
Лизи ми се усмихна сияеща.
— Одобрявам рая.
Стаята ни се намираше в единия край на курорта — далеч от шумния му епицентър. И беше с изглед към плажа, давайки ни панорамна гледка към Атлантика. Докато стояхме на малката тераса и гледахме водата, Лизи тихо попита:
— Първоначално не изключихме ли гледката към океана, защото щеше да ни струва хиляда долара седмично повече?
— Мислех, че ще те изненадам…
— Ти си пълен с изненади, Нед.
— Трябва да признаеш — това е една страхотна гледка.
— Предполагам, че бутилката Дом Периньон е още една от твоите изненади? — каза тя, посочвайки към потопеното в кофичка с лед шампанско, което ни чакаше при пристигането ни.