Убийствен бизнес

— През следващите тринайсет минути аз все още съм твой шеф. Така че ще правя каквото си искам.

— Моля те, Чъки, моля те, само още малко време…

— Молбата е отхвърлена — отсече той. И линията заглъхна.

Сега знаех всичко за свободното падане.

Мистър Сирио на трета линия…

Погледнах си часовника. Единадесет и петдесет и три. Грабнах слушалката.

— Е, как е? — попита Фил.

— Все още нито дума от Питърсън.

— Вече е почти обяд, шефе.

— Много добре го знам.

— Е, какво ще правим?

Очите ми се затвориха плътно, пулсът ми препускаше. Повторих сцената в алеята на Питърсън. На ръба на изнудването аз бях натиснал спирачките. Дали сега можеше да ми се размине? Избирай, по дяволите. Избирай!

— Съжалявам, Фил. Няма продажба.

Той въздъхна.

— Твоето погребение.

— След около шест минути.

— Мога ли да кажа нещо?

— Давай.

— Никога няма да стигнеш доникъде в живота, ако си почтен с един задник.

— Звучи като добра епитафия за мен. Все пак благодаря, Фил.

— Късмет, шефе.

Единадесет и петдесет и пет. Това е то. Гейм. Сет. Мач. Облегнах се на стола. Вцепенен. Току-що бях захвърлил всичко. Четири дълги години катерене по корпоративната стълба. Цялото убеждаване, придумване, нуждата да приключа сделката. Очакваш, че това води донякъде. Всъщност даже зърваш това място. На десет фута от върха. И тогава се подхлъзваш, земята поддава и… чао-чао.