Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Тъстът ти е починал през деветдесет и първа.
С мъка успях да се разсмея приглушено. Провалих се.
— Мислиш, че това е смешно?
— Да, Клаус, наистина мисля така.
— Смешно, не. Малко забавно, да. И много находчиво.
— Просто трябваше да се прибера у дома, Клаус. Бях адски уморен.
— Не, ти попадна в ситуация, която не ти хареса. И намери начин да се измъкнеш от тази ситуация, без да обидиш никого. Умна стратегия. Обичам този тип изобретателно странично мислене. Възхищавам се също така и на твоята вярност към жена ти — въпреки че през моя кратък опит в брачния живот лично аз стигнах до заключението, че верността е безполезно и неблагодарно понятие. Но все пак човек трябва да уважава подобна добродетел…
— Аз не съм чак толкова добродетелен, Клаус.
— Това го знам — иначе нямаше да намериш решение на проблема с GBS.
— Определено не съм направил нищо неетично, за да си върна рекламата…
— Разбира се, че не си. Предполагам, че си бил просто… находчив. Искрените ми поздравления.
Искрени? Защо не кажеш ласкателни…
— Е, след като сега няма да те отстраняваме… ти си готов да приемеш ролята на нов издател на втори януари, нали?
Поех си дълбоко дъх.
— Готов съм.
— Мога ли да ти напомня още веднъж, че назначението ти зависи от твоята секретност. Нито дума на никого.
Jawohl, mein commandant. Когато пристигна второто мартини, аз реших просто да следвам заповедите на Креплин. Не беше чак толкова критично да казвам сега на Лизи, убеждавах се за кой ли път. Ситуацията в службата бе твърде деликатна. По дяволите, не че криех от нея нещо на живот и смърт (с изключение на факта, че предавах Чък Зануси). В крайна сметка това беше добра новина. И нямаше нищо чак толкова погрешно в това, че задържах добрата новина. Особено когато ставаше дума само за няколко седмици.
— Наистина ли смяташ, че трябва да се отървеш от Айвън щом се върнем от ваканцията? — попита Лизи.
Сетих се за разговора ми с Айвън по някое време следобед — как се разрида, когато му съобщих, че Питърсън е капитулирал. Но докато той дърдореше, обещавайки да бъде най-големият печалбар на компанията през следващата година, аз си мислех; най-добре е да започнеш да носиш печалба, приятелю. Защото ако погодиш още един такъв номер, няма да мога да те спася отново.
— Надявам се, че това отлагане може да е от полза за Айвън — казах аз на Лизи. — Ако успее да сключи още поне две големи сделки до началото на януари, може да успея да му издействам отсрочка. Но наистина не ми се ще да мисля за това преди втори януари…
След последните тридесет и шест часа наистина не исках да мисля за нищо, свързано с бизнеса, да оставим настрани факта, че се опитвах да си проправя път през едно морално минно поле. Продължавах да си казвам: щом като нищо не е излязло наяве, животът след втори януари няма да е толкова объркан. Чък ще си замине. Ти ще се престориш — пред него и пред Лизи — че предварително не си знаел нищо за неговото уволнение и за твоето внезапно повишение. Айвън ще запази работата си. След малко дипломация и целуване на задници (може би на обяд в Льо Сирк) Питърсън ще се вразуми и пак ще започне да рекламира в списанието. Креплин ще забрави за това, че едва не загубихме най-големия си клиент. И никой няма да разбере за сложната мрежа от лъжи, объркване и за почти незаконното поведение, в което се бях заплел, за да си спася задника.
Оказа се, че животът в „Компютърен свят“ доста бързо се върна към своята полуманиакална нормалност доста бързо. Макар че сега трябваше да се справяме с буйния поток от корпоративни посетители от новата ни главна квартира в Хамбург (мениджъри, страдащи от запек, които бяха пратени отвъд Атлантика, за да ни учат как да организираме ефикасно вътрешните комуникации в офиса според разбиранията на Кланг-Мартелсман), ние бързо се адаптирахме към изискванията на новите си собственици. А те, на свой ред, никога не проявиха деспотизъм в отношенията си с нас. Креплин удържа на думата си да запази персонала непокътнат. Нямаше кръв по пода, нямаше деспотично показване на тевтонски мускули, нямаше внезапни уволнения. Креплин и другарчетата му бяха съвършен модел на корпоративна ефективност и дипломация. И в петък преди Коледа — деня, в който изплатиха първата половина от премиите ни — те даже организираха коктейл за целия персонал.
Той се проведе в голямата зала за конференции на петдесет и шестия етаж на Парк Хайт хотел на ООН плаза — и, съвсем в стила на Креплин, беше обслужван екстравагантно. Безкраен поток от Moet et Chandon27. Съвършени ордьоври (сурово говеждо филе върху черен хляб, мини суши, плодови питки с пъдпъдъчи яйца). И — това беше доста стилна подробност — подарък, химикалка Мон Блан, за всеки един от осемдесетте гости. Креплин изнесе кратка реч, в която наистина звучеше сърдечно и човешки, приветства ни с добре дошли в семейството на Кланг-Мартелсман и ни увери в убедеността си, че химикалките ще влязат в добра употреба през следващата година, че с тях ще подпишем сделки, които ще превърнат „Компютърен свят“ във второто по значимост периодично издание на американския компютърен пазар.
27
Марка шампанско — Б.пр.