Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Давай направо, Алън. Накъде отива това? Или да кажа така: какви са твоите условия?
— Моите условия? Ти изпълни моите условия. Одобри сделката с Айвън…
— Хайде да оставим тези скромни глупости, нали? Искаш да играеш, хайде да играем. Сигурен съм, че ще можем да измислим начин да уредим това заедно и всички да са доволни.
Изведнъж се обърках.
— Не знам за какво говориш, Тед.
— Да бе, точно така. Е, предполагам, че това е само въпрос на време…
— Въпрос на време преди какво? Ти наистина ме обърка, Тед.
Настъпи дълго мълчание. Когато Питърсън заговори отново, гласът му беше изгубил жлъчността си.
— Алън, какво точно знаеш?
— Само онова, което съм чул.
— И то е?
Внимателно подбрах думите си.
— Само че си се забъркал в някаква глупава каша с Джоан Гластън.
Още едно дълго мълчание.
— Това ли е всичко? — попита той.
— Ъъъ, да.
— Исусе Христе! — изведнъж изкрещя той и гневът му се върна. — Ти евтино, подло малко лайно. Онази кучка беше повече от щастлива да сключи сделката — така че даже не си мисли да ме доиш повече, копеле от селската лига.
После линията заглъхна.
Отчаяно набрах отново номера на Питърсън. Секретарката му ме прекъсна, преди да си кажа името.
— Радвам се, че се обадихте, мистър Алън. Мистър Питърсън ме помоли да ви предам едно съобщение, ако се обадите пак.
— И то е?
— Иска да ви информирам, че — макар да е одобрил сегашното приложение — той вече никога няма да прави бизнес с вас. Нито пък ще общува с някой от вашите колеги. Връзката на GBS с „Компютърен свят“ е приключена.
— Почакай малко…
— Нямам какво друго да ви кажа, мистър Алън. Освен приятен ден.
Тя затвори. А аз си помислих: Фил беше прав. Никога няма да стигнеш доникъде в живота, ако си почтен с един задник. Особено с опасен задник — който крие нещо.
7.
— Той вероятно е блъфирал — каза Лизи.
— Този тип не е блъфьор — отговорих аз.
— Но се стреми към властта, нали?
— Чудесно вирее в обятията й. Нуждае се от нея — както един наркоман се нуждае от дозата си.
— Е, това е начинът на Тед Питърсън да ти покаже кой, според него, има по-голяма нишка.
— Ако списанието изгуби всички поръчки от ще ме държат отговорен…
— Няма да изгубите GBS. Вие сте много важен пазар за продукта им. Те се нуждаят от вас колкото…
— Той е отмъстително копеле, Лизи.
— Обещавам ти, че след Коледа, след като той се поуспокои, няма да има друг избор, освен пак да прави бизнес с теб. Искам да кажа, че ако той наистина обяви бойкот на „Компютърен свят“, неговите шефове в постепенно ще започнат да забелязват, че не рекламират във вашето списание. И когато открият това, какво ще им каже той? — О, аз се отказах от един договор с „Компютърен свят“, а гадното копеле Нед Алън се появи на прага ми и ме постави в неудобно положение, накара ме да сключа сделката. Но аз му го върнах, като реших, че ние ще престанем да рекламираме в тяхното списание. Даже Питърсън знае, че ако им разкаже подобна история, ще го пратят обратно в детската градина.
Тя взе ръцете ми в своите.
— Така че престани да се притесняваш заради онзи глупак.
Ако Лизи знаеше за историята с Джоан Гластън — и за това колко странно се държа Питърсън по време на последния ни телефонен разговор — може би щеше да се притесни много. Но аз реших да не й разказвам тази част от историята, защото знаех, че тя ще бъде ужасена да научи факта, че през главата ми дори е минала мисълта за изнудване. Но това все пак не уталожваше растящото ми безпокойство — не само заради загубата на GBS, но и заради начина, по който Питърсън ми затвори телефона. Той определено криеше нещо. Имам предвид, че този тип действително изглеждаше облекчен, когато разбра, че знам за инцидента с Джоан Гластън. Значи имаше и още нещо. Нещо много по-мръсно. И аз усетих, че копелето няма да позволи всичко да излезе наяве. Беше спечелил предимство и сега щеше да ме накара да платя жестока цена заради това, че се забърках с него.
— Ти си го накарал да постъпи правилно — обобщи Лизи и вдигна чашата си към мен. — Ти спечели. Бъди щастлив. Изпий още едно мартини.
— Добра идея — кимнах в знак на съгласие аз и вдигнах ръка към келнера. Седяхме в Сиркос — абсурдно екстравагантен нов италиански ресторант на Западната петдесет и пета. Това наистина беше скъпо заведение — и ние никога не излизахме от там, без да оставим поне сто и петдесет кинта. Но храната беше страхотна и напитките, които сервираха в коктейлбара, бяха като кофа с вода при пожар. Което ме устройваше. Особено тази вечер. Защото след събитията от последните тридесет и шест безсънни часа исках просто да се напия. Много.