Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Бихме предпочели да го избегнем — съгласи се Сам.
— Тогава ви трябва разрешение. За късмет Лоран има правнучка, от пето или шесто коляно, която живее в Монако.
— Ох, Монако през пролетта — измърмори Сам. — Как да откажем?
— Не можем! — добави Реми през смях.
Глава 22
Княжество Монако, Френската Ривиера
Сам зави с наетия маслиненозелен луксозен джип „Порше Кайен“ по обградената от люляци алея и спря пред четириетажна вила с бял теракотен покрив. Прозорците й гледаха към водите на Поан дьо ла Вей.
Далечната правнучка На Арно Лоран, Ивет Фурние-Демаре, се оказа петдесет и пет годишна неприлично богата наследница на акциите на покойния си съпруг в множество бизнеси в Монако, включително половин дузина курорти и спортни мотоклубове. Според клюките тя беше най-желаната неангажирана жена в Монако и през последните петнайсет години след смъртта на съпруга си беше ухажвана от впечатляващ набор европейски господа — от принцове и знаменитости до пребогати бизнесмени. Беше излизала с всички тях, но с никого за повече от четири месеца. Говореше се, че отклонила дузина предложения за брак. Живееше сама във вилата си с неколцина прислужници и една шотландска еленова хрътка на име Хенри.
За голяма изненада на Сам и Реми без никакви проблеми си уговориха среща с тази фамозна дама. Представиха препоръките и молбата си пред адвоката на мадам Фурние-Демаре в Ница, който на свой ред се съгласи да се свърже с клиентката си. Още на следващия ден тя ги потърси по електронната поща. Настояваше веднага да я посетят.
Сам и Реми слязоха от „Поршето“ и поеха към вратата на вилата по алеята между двата фонтана. Сам натисна звънеца и отвътре се дочу тиха мелодия.
— „Марша на Монако“ — каза Реми.
— Моля?
— Мелодията на звънеца — това е „Маршът на Монако“, националният химн.
Сам се усмихна.
— Някой май е чел пътеводители в самолета?
— Когато си в Рим…
Вратата се отвори и пред тях застана мъж на средна възраст, слаб като върлина и облечен в сини раздърпани панталони и поло.
— Мистър и мисис Фарго? — попита мъжът с ясен британски акцент. Без да изчака отговор, той отстъпи встрани и вирна брадичка.
Сам и Реми влязоха в семпло, но подредено с вкус фоайе. Светлосивите египетски плочи на пода подчертаваха мекотата на средиземноморския син гипс по стените. Над английската масичка от деветнайсети век с форма на полумесец и боядисана в стил Шератон, стоеше огледало в сребърна рамка.
— Казвам се Лангдън — представи се мъжът и затвори вратата. — Мадам ви очаква на верандата. От тук, моля!
Мъжът ги поведе по коридора към жилищната част на къщата. Излязоха през един прекрасен френски прозорец и се озоваха на обширна веранда на няколко нива. Лакираният чворест орех, от който беше направена верандата, меко проблясваше на слънцето.
— Там ще я намерите — каза Лангдън, като махна с ръка към стълбите, виещи се покрай външната стена на вилата. — Сега ме извинете… — и той изчезна през френския прозорец.
— Божичко, каква гледка! — възкликна Реми, докато вървеше към стълбите.
Сам тръгна след нея.
Под високия бряг, покрит с камъни, палми и цъфнали тропични храсти, като индигов килим се ширеше Средиземно море.
— И на мен гледката никога не ми омръзва — чу се женски глас зад гърба им.
Обърнаха се. На края на стъпалата стоеше жена в семпла бяла рокля и слънчогледово жълта широкопола шапка. Това трябва да е Ивет Фурние-Демаре, но в никакъв случай жената не изглеждаше на повече от четирийсет. Лицето й имаше приятен тен, без да бъде обгоряло от слънцето, покрай очите с цвят на лешник имаше едва доловими бръчици от смях.
— Сам и Реми, нали? — попита тя, слизайки по стълбите с протегната ръка. — Аз съм Ивет. Благодаря ви, че дойдохте!
Английският й беше отличен, с много лека следа от френски акцент.