Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Нямат ли си име? — попита той.
Пембе реши, че не я е разбрал, затова се приближи отстрани към тавата с пастите и посочи еклерите, без да усети, че е опряла с подгъва на палтото кифлите с канела.
— Ей, не ги докосвай — ревна продавачът. Взе една от кифлите и я огледа. — Ами да, сега не мога да ги продам.
— Моля?
— Виждаш ли власинките тук? — тросна се той. — От палтото ти са. Налага се да платиш цялата тава.
— Власинки ли? — нацупи се Пембе от непознатата дума, оставила кисел вкус в устата й. — Не, не. Не искам тава.
Объркана, тя вдигна ръце и с един от пазарските й пликове събори кошницата със сладки за чай, които излетяха на пода.
Продавачът поклати глава.
— Ужас, ти си цяло ходещо бедствие.
Врявата вече бе привлякла вниманието на собственичката, която дойде с тежка стъпка при тях — да види какво става.
— Тази жена тук съсипа кифлите и събори сладките. Каза, че трябва да ги плати, но тя не разбира.
Под втренчения поглед на собственичката Пембе се изчерви.
— Май даже не знае английски — допълни продавачът.
— Знам, знам — тросна се Пембе.
— В такъв случай явно си разбрала какво ти се каза — проточи собственичката прекалено силно, както говорят хора, които смятат чужденците за глухи.
— Но той казва купувам цяла тава. Нямам много пари.
След като скръсти ръце върху гърдите си, продавачът отбеляза:
— Тогава се налага да повикаме полиция.
— Не полиция, защо? — изпадна в паника Пембе.
— Ъхъм — прокашля се театрално клиентът зад нея. Всички глави се извърнаха към безмълвния наблюдател. — Наблюдавам кризата ви с еклерите — рече той. — И се чувствам длъжен да кажа няколко думи. Ако наистина се намесят силите на реда, аз, предполагам, ще бъда единственият свидетел.
— И какво от това? — попита продавачът.
— Ще им разкажа другата страна на историята.
— Каква друга страна?
— Че сте се държали лошо с клиентката и не сте я обслужили добре. Бяхте муден, нелюбезен, не й помогнахте, пречехте й и дори бяхте агресивен.
— Ама как така, уважаеми господине — намеси се собственичката и се подсмихна помирително, сякаш осъзнала, че положението става неуправляемо. — Да не правим от мухата слон. Нищо страшно не се е случило. Излишно е да се ходи в полицията.
Пембе се обърна бавно, като под вода, към другия клиент и го видя, видя го истински за пръв път. Носеше кафеникаво кадифено сако с кожени парчета на лактите и бежово поло. Имаше издължено лице, голям нос и светлокестенява коса, която на светлината изглеждаше златиста и отстрани оредяваше. Очите му бяха добри, макар и някак уморени, с цвета на буря, сиви и напрегнати зад очилата, с които мъжът приличаше на университетски преподавател — или поне тя така си помисли.
Продавачът също го оглеждаше, но с омраза. Изсъска:
— Е, какво да бъде за вас?
— Първо дамата — напомни клиентът. — Още не сте я обслужили.
Излязоха от хлебарницата заедно — непознати, събрани от случайността. Изглеждаше естествено да повървят няколко минути един до друг и да изживеят случилото се отново, за да закрепят дружбата си. Мъжът настоя да носи пазарските пликове и това също изглеждаше естествено, въпреки че, ако бяха в нейния квартал, Пембе не би го допуснала за нищо на света.
Вървяха, докато излязоха на една детска площадка наблизо, която беше странно безлюдна — сигурно заради лошото време вятърът се беше усилил и тук-там листата се носеха като хванати от водовъртеж. Но за пръв път, откакто беше пристигнала в Англия, Пембе си помисли, че във времето има някакво очарование: отвъд вятъра, дъжда и облаците се носеше покой, с който тя беше свикнала и който, без да се усети беше обикнала. Замисли се.
Мъжът я наблюдаваше с крайчеца на окото си и забеляза, че по лицето й няма козметика, а косата й, която вятърът бе освободил изпод шала и, е с цвят на есен, яркокестенява с червеникави кичури, толкова ненатрапчиви, че Пембе вероятно не подозираше за съществуването им. Налетите устни и трапчинката му се сториха много привлекателни, но запази тези мисли за себе си. Странно нещо беше лотарията на природата. Ако се обличаше и се държеше различно, тази жена щеше да накара мнозина да я заглеждат. Но може би бе по-добре, че красотата й е полуприкрита.
— Онова момче беше лудо — каза Пембе, която още си мислеше за случилото се в сладкарницата.