Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Чест - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чест

Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:

За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота й навън — и незначителното, и значимото. От раждането на майка й в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща й. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 158
Перейти на страницу:

Пред Пембе имаше друга клиентка, добре облечена възрастна жена, затова тя зачака. След минута камбанките иззвънтяха отново и в магазина влезе мъж на средна възраст, но тя почти не му обърна внимание.

Старицата избира дълго и през няколко секунди променяше решението си. Поиска кифли със стафиди, три, всъщност по-добре четири, но дали да не вземе кроасани — онези, с шоколада, изглеждат вкусни, както и бадемовите кроасани, които, като се замисли, би искала да вземе на мястото на кифлите със стафиди. Ягодовите пасти също изглеждали добре, но дали са пресни и дали тестото не се е размекнало, защото, ако са пресни по-добре да вземе тях вместо кроасаните, които понякога са много мазни и разстройват стомаха й. И така нататък.

Всеки път, когато тя променяше решението си, продавачът връщаше кифлите в таблата, при останалите, и вадеше другите сладкиши, които показваше на старицата и изчакваше одобрението й. Когато накрая тя реши да купи шест кифли с глазура, започнаха да обсъждат как да ги опаковат, дали в хартиен плик, който е лек и се носи лесно, но по пътя може да се скъса, или в кутия, която, разбира се, е по-сигурна, но е и по тежка. Продавачът вдигна глава иззад стъкления шкаф и изгледа чакащите клиенти, а после се вторачи в Пембе. Тя не обръщаше внимание на горчилката В очите на младежа, но купувачът зад нея забеляза.

Не след дълго старицата си тръгна — вървеше толкова бавно, че дори камбанките не звъннаха, когато отвори вратата. Сега беше ред на Пембе и тя кимна на продавача, той обаче не й обърна внимание и се зае да реди сладкишите. После се запретна да изравнява таблите и да вади кутиите, след което да ги връща на мястото им.

— Извинете — каза Пембе и посочи шоколадовите еклери. — Може ли две от… тези, ако обичате?

— Чакайте си реда — промърмори младокът и започна да бърше щипките.

Озадачена по-скоро от тона, отколкото от думите му, Пембе се поколеба за миг. Тогава се намеси другият купувач:

— Редът й вече е дошъл.

Това подейства. Младокът остави щипките и се приближи с очи, вперени в Пембе.

— Та какво искахте?

Никога дотогава Пембе не се беше натъквала на расист и за нея мисълта, че някой може да мрази друг заради кожата, религията или класата му, бе чужда като снега през август. Не че напълно непознати не я бяха унижавали и не се бяха държали зле, но всички тези случаи се дължаха на временно избухване — или поне така изглеждаше, — а не на предразсъдъци, над които тя нямаше власт. Даваше си сметка колко различни са всички в семейство Топрак от съседите си, англичани, но и турците бяха различни от кюрдите, както и някои кюрди от други кюрди. Дори в родното й селце на Ефрат всеки род си имаше своя история и децата се различаваха. Ако Аллах е искал да създаде хората еднакви, със сигурност е щял да го направи. Пембе нямаше представа защо Той е въвел в творението Си толкова голямо разнообразие, но се доверяваше на намеренията Му. Да приемаш хората такива, каквито са, означаваше да зачиташ божествения промисъл.

Истината беше, че Пембе се отнасяше с търпимост към вродените различия. Не можеше обаче да свикне с разновидностите, наложени след това. Пънкар с коса, щръкнала като бодли на таралеж, младок с пиърсинги по веждите, певец с татуировки по цялото тяло, жена с пластична операция на лицето… или страстта на Есма да носи панталони с тиранти бяха все неща, които й беше трудно да преглътне. Понякога линейната й логика я вкарваше в задънена улица. Срещнеше ли например обратен, Пембе искаше да разбере дали той се е родил такъв или е станал впоследствие. Ако нещо беше Божие дело, Пембе не възразяваше, ако беше дело на хората, тя не одобряваше. Но тъй като в крайна сметка всичко беше дело само и единствено на Бога, тя не можеше да презира твърде дълго никого.

Затова, когато продавачът я попита какво иска, Пембе чу въпроса, но не и презрителния тон. Отговори надлежно и подобаващо:

— Искам този и ето този, ако обичате.

Продавачът се втренчи в далечината отвъд и над главата й, сякаш тя беше невидима.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)